Дийн Кунц - Непознати

Мъжът продължи да я опипва и тихо да говори, изразявайки съжалението си от необходимостта да я изнасили и застреля, сякаш Джинджър на всяка цена трябваше да разбере и беше невъобразимо жестоко от нейна страна да не му прости греха, че ще отнеме живота й.

Изведнъж Джинджър получи толкова силен пристъп на клаустрофобия, че изпита непреодолимо желание да издере очите му и да го принуди да стреля само за да сложи край на всичко. Тя започна хленчи и да клати глава, сякаш се опитваше да отрече реалността на изнасилването. Отчаяният й, ужасен вид не можеше да е по-убедителен, ако го бе репетирала дни наред, но за съжаление не можеше да разчита много на това.

Възбуден от окаяното й положение, убиецът започна да я опипва по-грубо.

— Мисля, че можем да го направим, сладурано. Да, ще го сторя. Почувствай ме, скъпа.

Той се притисна до нея. Явно мислеше, че при такива напрегнати и трагични обстоятелства възбуденият му пенис е дан на възхвала към еротичната й привлекателност и Джинджър трябва да се чувства поласкана.

Реакцията й сигурно го разочарова.

Увлечен в страстта си и убеден, че Джинджър е безпомощна, мъжът спусна надолу ръката, с която държеше пистолета. Дулото се насочи към пода. Отвращението и гневът надделяха над ужаса й и в мига, в който той отмести оръжието от нея, Джинджър превърна насъбралите се чувства в действие. Тя обърна глава на една страна и се отпусна върху нападателя си, сякаш щеше да припадне, после с всичка сила го ухапа за гърлото, ритна го в слабините и вкопчи пръсти в ръката, която държеше пистолета.

Мъжът блокира отчасти удара в слабините, но не беше подготвен за ухапването. Стреснат и ужасен, той залитна от пронизващата болка в гърлото и отстъпи назад.

Джинджър бе впила зъби дълбоко в плътта му и усети вкуса на кръв, но не позволи на погнусата да забави контраатаката й. Тя сграбчи ръката му и захапа китката.

От него се изтръгна пронизителен вик на болка и изумление. Джинджър беше нежна и крехка и той не я бе приел сериозно.

Тя го ухапа отново и мъжът пусна пистолета, но в същото време сви в юмрук дясната си ръка и я удари с всичка сила в гърба. Джинджър се свлече на колене и за миг помисли, че убиецът е счупил гръбнака й. Болката се стрелна към врата и главата й.

Зашеметена и със замъглено зрение, тя не видя, че нападателят й се навежда да вземе пистолета. Едва когато пръстите му докоснаха ръкохватката, Джинджър се хвърли като обезумяла в краката му и той размаха ръце в опит да запази равновесие.

Убиецът се стовари по гръб върху едно от креслата, блъсна се в масичката и лампата и се претърколи върху трупа на Пабло Джаксън.

Задъхани, Джинджър и мъжът се втренчиха изпитателно един в друг и за миг се вцепениха.

Очите на стрелеца бяха широко отворени и кръгли като циферблати на часовници — доказателство за обезпокоителната му мисъл, че може да умре. Ухапването нямаше да го убие, защото Джинджър не бе прегризала вратните му вени или сънната артерия, а само плътта и няколко малки кръвоносни съда. Но той беше убеден, че ще умре, защото болката беше непоносима. Убиецът докосна гърлото си и после слисан погледна кръвта, капеща от пръстите му. Той мислеше, че умира и това можеше да го направи по-малко или повече опасен.

Двамата едновременно видяха, че пистолетът е на еднакво разстояние от тях. Всъщност оръжието беше малко по-близо до стрелеца. Издавайки хриптящи, гърлени звуци, убиецът запълзя по пода, опитвайки се да стигне до пистолета и Джинджър нямаше друг избор, освен да скочи и да побегне.

Тя хукна към хола, но болката в гърба не й позволяваше да тича бързо. Джинджър смяташе да излезе от предната врата, но после осъзна, че в онази посока няма спасение, защото единственият изход бяха асансьорът и стълбището, където лесно можеше да бъде хваната натясно.

Тя забърза към кухнята, мина през люлеещите се врати и грабна касапски нож.

Стрелецът не нахлу веднага в кухнята, както очакваше Джинджър. След няколко секунди тя осъзна, че й е провървяло, защото на разстояние от десетина крачки касапският нож беше безполезен срещу пистолета. Джинджър тихо изруга, че едва не е направила фатална грешка и бързо зае позиция до вратата. Сърцето й биеше учестено.

Държеше ножа ниско долу, готова да го вдигне и да нанесе смъртоносен удар. Но отчаяният й сценарий зависеше от това дали убиецът щеше да нахлуе в кухнята в пристъп на ярост, безразсъден и обезумял от убедеността, че умира от раната в гърлото си и решен на сляпо отмъщение. Ако обаче мъжът влезеше бавно и предпазливо, Джинджър щеше да има неприятности. Но всяка секунда на забавяне намаляваше вероятността драмата да се разиграе по нейния сценарий.