Дийн Кунц - Фалшива памет

— Ходи ли в болницата? — разтревожено попита Марти.

— Не. Нищо ми няма — отговори Скийт и най-после смъкна пуловера си.

— Може да имаш пукнато ребро или вътрешни наранявания.

— И аз му го казах — пак се намеси Клодет, — но напразно. Нали знаеш какъв е Холдън, Шъруд. Винаги е по-ентусиазиран, отколкото позволява здравият разум.

— По-добре да отидеш в болница и да те прегледат, докато раните още се виждат — посъветва го Дъсти. — Това е приемливо доказателство, ако някога успеем да изправим онова лайно пред съда.

— Негодник — каза Клодет. — Или кучи син . И двете са адекватно описателни, Шъруд. Безсмислените ти вулгарности не ме смайват. Ако мислиш, че думата „лайно“ ме шокира, много се лъжеш. Но в тази къща никога не сме мислили, че произведенията на Уилям Бъроуз са литература и няма да започнем да го мислим сега.

— Обичам майка ти — каза Марти на Дъсти.

Очите на Клодет се присвиха едва забележимо.

— Как беше в Ню Мексико? — попита Скийт.

— Очарователно място — отговори Дъсти.

Люлеещите се врати на кухнята в дъното на коридора се отвориха и Дерек Ламптън тръгна към групата. Той вървеше с изправени рамене, изопнат гръб и изпъчени гърди, сякаш беше военен.

Скийт и Дъсти тайно го наричаха Влечугото, но Ламптън по-скоро приличаше на мазен, гърчещ се пор. Очите му бяха черни, бързо подвижни и винаги нащрек, а пръстите — тънки, с по-големи ципи от нормалните и с леко заострени нокти, досущ лапи на животно.

— Умрял ли е някой? И сме се събрали да прочетем завещанието му? — попита той.

Това беше представата му за хумор и най-близкото нещо до поздрав, което можеше да предложи.

Той изгледа Марти от главата до петите и задържа погледа си върху извивката на гърдите й под пуловера. Ламптън винаги оглеждаше открито привлекателните жени. Когато най-сетне стигна до очите й, той оголи малките си, остри зъби. Това минаваше за усмивка, вероятно дори за прелъстителна .

— Шъруд и Мартина наистина са били в Ню Мексико — уведоми го Клодет.

— Сериозно?

— Нали ти казах — рече Скийт.

— Вярно е — потвърди Ламптън, обръщайки се по-скоро към Дъсти, отколкото към Скийт. — Каза ни, с такива пищни подробности, че го помислихме за една от фантазиите на раздвоената му личност.

— Нямам раздвоена личност и не фантазирам — осмели се да възрази Скийт, макар че не го погледна в очите, а се бе втренчил в пода.

— Не се оправдавай, Холдън — каза Дерек. — Не те съдя. Както не бих съдил и Дъсти, ако спомене за патологичното си отвращение към авторитетната личност.

— Не изпитвам патологично отвращение към авторитетната личност — каза Дъсти и се ядоса на себе си, че е почувствал потребност да отговори, после се опита да запази спокойствие. — Изпитвам отвращение към самозвани експерти.

— Шъруд — рече Клодет, — не си по-убедителен, като употребяваш неумишлен оксиморон 6 6 Стилистична фигура, която представлява съчетание и свързване на думи или понятия, които логически се изключват. — Б.пр. като „самозвани експерти“.

— Всъщност, Клодет — със забележително откровено изражение и премерен тон каза Марти, — това не беше оксиморон, а метонимия 7 7 Дума или израз с преносно значение, при което названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях. — Б.пр. , която Дъсти употреби вместо по-вулгарното, макар и по-точно „арогантни задници“.

Дари да изпитваше най-малко съмнение в любовта си към Марти, сега Дъсти знаеше, че са обвързани завинаги.

— Дерек е абсолютно прав, Холдън — каза Клодет, сякаш не чу снаха си, — и по двата въпроса. Той не те съдеше. Не е такъв човек. И, разбира се, ти наистина имаш фантазии, дължащи се на раздвояването на личността ти. Докато не признаеш какво е състоянието ти, никога няма да се излекуваш.

— Холдън е престанал да взима лекарствата си — каза Дерек Ламптън на Дъсти, докато погледът му отново се плъзна по гърдите на Марти.

— Ти ме караше да взимам лекарства по седем рецепти — рече Скийт. — Глътнех ли ги всичките, не ми оставаше място за закуска.

— Никога няма да осъзнаеш потенциала си, докато не приемеш състоянието си и не направиш нещо по въпроса — предупреди го Клодет.

— Мисля, че отдавна трябваше да престане да взима лекарства — заяви Дъсти.

— Лечението на Холдън не се улеснява, когато е объркан от съветите на необразовани хора — рече Ламптън, най-сетне откъсвайки поглед от гърдите на Марти.