Дийн Кунц - Фалшива памет

— Аз още се боря с куклите — подхвърли Дъсти.

— Замисли се — настоя Ламптън. — Какво е куклата, ако не образ на труп? Неподвижна, не диша, скована и безжизнена. Момичетата си играят с кукли и се учат да не се страхуват толкова много от смъртта.

— Спомням си, че бях обсебен от секса — призна Дъсти, — но…

— Сексът е лъжа — заяви Младши. — Сексът е отрицание. Хората се обръщат към секса, за да избегнат да видят каква е истината, че животът е смърт, а не сътворение.

Ламптън се усмихна гордо на сина си.

— Нашият Дерек е решил да се вглъби в смъртта за известно време, за да преодолее страха си много по-бързо, отколкото правят другите хора. Това е общопризнат метод за самоналожено съзряване.

— Аз още не съм го преодоляла — отбеляза Марти.

— Виждаш ли? — рече Ламптън, сякаш тя бе подкрепила мнението му. — Миналата година беше сексът, какъвто е случаят с четиринайсетгодишните момчета. Догодина хак ще е сексът, след като веднъж се е увлякъл по това.

Дъсти подозираше, че след като живее една година в тази черна стая, обсебен от смъртта, някоя вечер Младши може да стане водеща новина, но не защото е спечелил награда по правопис.

— Дъсти и Марти се интересуват от партизанската ни война срещу Марк Ариман — обърна се Ламптън към сина си.

— Онзи нещастник — каза Младши. — Искаш ли да го разбием пак?

— Защо не? — доволно потри ръце Ламптън.

Младши стана от леглото, протегна се, тръгна към вратата и докато минаваше покрай Марти, подхвърли:

— Хубави цици.

Ламптън засия.

— Виждате ли? Той вече излиза от фазата на обсебването от смъртта, макар че още не го осъзнава.

Навремето Дъсти и Марти изпитваха желание да отвлекат момчето, да го скрият някъде надалеч, да го огледат и да му дадат шанс за нормален живот. Двамата се спогледаха и израженията им потвърдиха, че сега по-скоро те биха се скрили от него.

Всички отидоха в кабинета на Ламптън, където чакаха Скийт, Клодет и Чешита.

Фостър стоеше до прозореца и оглеждаше двора пред къщата и алеята за коли.

— Хей, Чешит — каза Дъсти.

Нютън се обърна.

— Хей.

— Добре ли си? — попита Марти.

Чешита вдигна ризата си, за да им покаже гърдите и стомаха, където също имаше синини от куршумите, спрени от кевларената жилетка.

— Много мъчителна сутрин — отбеляза Клодет и направи гримаса на отвращение.

— Нищо ми няма — увери ги Чешита.

— Ти спаси живота ни — каза Марти.

— С камиончето ли?

— Да.

— Той спаси и моя живот — рече Скийт.

Фостър поклати глава.

— Не. Кевларената жилетка.

Младши бе седнал зад компютъра на баща си.

Ламптън застана зад него и надникна над рамото му.

— Започваме.

Дъсти и Марти се приближиха до тях и видяха, че Младши съчинява язвителна и добре написана рецензия за „Научи се да обичаш“.

— Ще я изпратим в читателската страница „Амазонка“. До сега сме написали и изпратили над сто и петдесет унищожителни критики за „Научи се да обичаш“. Използваме различни имена и електронни адреси.

Възмутен, Дъсти си спомни нечовешката злоба в лицето и очите на Ариман, когато преди малко бяха отишли при него.

— Чии имена и електронни адреси? — попита той, чудейки се как психиатърът е отмъстил на онези нищо неподозиращи и невинни хора.

— Не се тревожи — каза Ламптън. — Когато използваме действителни имена, избираме тъпанари, които не четат много какво има в Интернет. Едва ли ще посетят страницата „Амазонка“ и ще видят тези неща.

— Пък и повечето пъти измисляме имената и електронните адреси, а това е още по-хубаво — добави Младши.

— Можеш ли да го правиш? — попита Марти.

— Мрежата е гъвкава — отговори Младши.

Опитвайки се да проумее пълния смисъл на последното изречение, Дъсти рече:

— Трудно е да различиш измислицата от реалността.

— Измислицата и реалността нямат значение. Всичко е един поток.

— Тогава как намираш истината за нещо?

Младши сви рамене.

— На кого му пука? Най-важното е не дали е истина, а как въздейства.

— Убеден съм, че половината положителни рецензии в „Амазонка“ за идиотската книга на Ариман са написани от самия него — рече Ламптън. — Познавам автори, които се занимават повече с това, отколкото да пишат книги. Опитват се да възстановят дисбаланса.

— И ти ли изпрати положителни отзиви за книгата си „Осмели се да бъдеш най-добрия си приятел“? — попита Марти.

— Аз? Не — увери я Ламптън. — Ако е хубава и сериозна, книгата сама се грижи за себе си.