Дийн Кунц - Фалшива памет

Властта побеждаваше истината всеки ден. Той не можеше да убие тези хора с истината, но ако използваше правилно властта си, щеше да ги смачка и изхвърли завинаги от игралната дъска.

Ариман извади синьото пликче, сложи го в средата на бюрото и се втренчи в него.

През следващите няколко часа играта можеше да бъде доведена до края си. Той знаеше къде ще отидат Марти и Дъсти. Всички главни фигури щяха да бъдат на едно място, уязвими за гъвкав стратег като доктора.

„Ще разберем какво имаш против Дерек Ламптън. И когато сме наясно с мотива ти, това ще бъде един от гвоздеите в ковчега ти.“

Какви безнадеждни наивници! След всичко, което бяха преживели, те още вярваха, че светът е подреден като криминален роман. Но в случая уликите, доказателствата и истината нямаше да им помогнат. Тази игра бе мотивирана от по-важни сили.

Надявайки се, че обсебената от Киану Рийвс няма да се обади по време на краткото му отсъствие, Ариман сложи беретата в кобура, слезе с асансьора до партера, излезе от сградата, отиде в близкия търговски център и използва обществен телефон, за да се обади на същия номер, с който се бе свързал в сряда вечерта, когато трябваше да уреди пожара.

— Ало?

— Ед Маволе — каза Ариман.

— Слушам.

Докторът произнесе редовете на активиращото стихче хайку и добави:

— Кажи ми сам ли си.

— Сам съм.

— Излез. Вземи си много дребни монети. Отиди до обществен телефон, където никой няма да те безпокои и след петнайсет минути се обади на този номер. — Ариман издиктува номера на директната линия в кабинета си, която не минаваше през Дженифър. — Кажи ми разбираш ли.

— Разбирам.

Психиатърът изведе обекта от параклиса и го върна в пълно съзнание, после каза:

— Съжалявам, сбъркал съм номера.

Той се върна в кабинета си.

Дженифър вдигна глава и му махна.

Ариман седна зад бюрото си, извади беретата от кобура и сложи пистолета до дясната си ръка.

Той взе бутилка газирана вода с аромат на череши и изяде един шоколадов десерт. Нуждаеше се от силна доза въглехидрати.

Марк Ариман отново действаше. Беше преживял два критични момента, но кризата само му даде сили. Тъй като беше оптимист, той знаеше, че само след няколко часа ще спечели поредната зрелищна победа, и беше развълнуван.

От време на време хората го питаха как успява да запази младежкия си вид и фигура, като е толкова зает. И Ариман неизменно отговаряше, че онова, което го поддържа млад, е чувството му за развлечения .

Телефонът иззвъня. Ариман трябваше отново да активира обекта и да получи достъп до подсъзнанието му.

— Ед Маволе.

— Слушам.

Психиатърът произнесе стихчето хайку и продължи:

— Ще отидеш в склада в Анахайм. — Той му каза адреса, номера на помещението, което бе наел с фалшива карта за самоличност, и комбинацията на ключалката на вратата. — Сред другите неща в склада ще намериш два картечни пистолета и няколко пълнителя с трийсет и три патрона. Вземи единия от картечните пистолети и… четири пълнителя ще бъдат достатъчно.

За съжаление убийствата щяха да бъдат извършени не от трима, а само от един човек, който нямаше да може да разчлени жертвите и да ги подреди в иронична картина, какъвто беше първоначалният план на играта. Изстрелите щяха да бъдат толкова много, че полицаите щяха да пристигнат бързо и да прекъснат работата. А ченгетата бяха прословути с липсата си на чувство за развлечения и ирония.

Но вероятно щеше да има достатъчно време Дерек Ламптън Старши да бъде превърнат в обект на подигравки — нещо, което напълно заслужаваше.

— Освен картечния пистолет и четирите пълнителя ще вземеш и трион за аутопсии и скалпел за отваряне на черепи. Не, по-добре вземи два скалпела, в случай, че единия се счупи.

Внимание към детайлите.

Ариман описа инструментите, за да бъде сигурен, че няма да стане грешка, и после обясни къде се намира къщата на Дерек Ламптън в Малибу.

— Убий всички, които завариш там. — Той изброи хората, които предполагаше, че ще бъдат в къщата. — Но ако има и други, убий и тях. Нахлуй с взлом, придвижи се бързо от стая в стая, преследвай ги, ако бягат и не губи време. Сетне, преди да пристигне полицията, ще отрежеш горната част на черепа на доктор Дерек Ламптън със скалпела.

Ариман описа техниката, с която това можеше да бъде извършено най-ефективно и попита:

— А сега, кажи ми дали разбираш.

— Разбирам.

— Ще извадиш мозъка и ще го сложиш настрана. Повтори, моля.

— Ще извадя мозъка и ще го сложа настрана.