Дийн Кунц - Фалшива памет

Ариман млъкна, осъзнавайки, че във вълнението си е избързал. Той пое дълбоко въздух и после отпи голяма глътка от газираната вода с аромат на череши.

— Извинете. Трябва да се върна малко. Преди да отидете в Малибу, ще спрете в един склад в Анахайм, за да вземете сак, пълен с хирургически инструменти. И трион за аутопсии с няколко отлични остриета, които ще разрежат всеки череп, дори дебел и твърд като на Дерек. Оставил съм и два картечни пистолета и резервни пълнители…

Отнасящи се до очите й.

Тези думи се въртяха в главата му и за миг психиатърът не разбра защо.

Отнасящи се до очите й.

Изведнъж той скочи от стола, блъскайки го назад, встрани от пътя си.

— Погледни ме, Марти.

След кратко колебание тя вдигна глава.

— Дъсти, защо я гледа непрекъснато?

— Защо я гледам непрекъснато? — повтори Дъсти, отговаряйки на въпроса с въпрос, както се изискваше да прави в това състояние на програмиране.

— Погледни ме, Дъсти. Право в очите.

Дъсти насочи погледа си към Ариман.

Марти отново се втренчи в ръцете си.

— Марти! — заповяда психиатърът.

Тя покорно го погледна в очите.

Ариман се вгледа изпитателно в нея, после в Дъсти и каза с по-разтреперан глас, отколкото би желал.

— Няма бързо движение на очите. Очите ви не потрепват.

— Сериозно? — рече Дъсти и стана.

Държанието им се промени. Безизразните им изражения изчезнаха. Както и хрисимия, покорен вид.

Бързото потрепване на очите не можеше да се имитира убедително, затова те не се и опитваха да го правят.

— Какъв си ти? Що за гнусно същество си? — попита Марти, ставайки от стола.

Тонът на гласа й никак не му хареса. Омразата. Презрението. Хората не му говореха по този начин. Такова неуважение беше недопустимо.

— Реймънд Шоу — опитвайки се да установи контрол, каза Ариман.

— Целуни ме по задника — отговори Марти.

Дъсти тръна към психиатъра.

Ариман почувства потенциал за насилие и извади беретата от кобура под мишницата си.

Пистолетът ги спря.

— Не може да сте депрограмирани — настоя Ариман. — Не е възможно.

— Защо? — попита Марти. — Защото не се е случвало досега?

— Какво имаш против Дерек Ламптън? — попита Дъсти.

Хората не задаваха такива въпроси на доктора. Искаше му се да застреля между очите това глупаво, облечено в евтини дрехи нищожество. Да пръсне черепа на този бояджия .

Но, разбира се, тук стрелбата би имала неприятни последици. Полицаите с техните безкрайни въпроси. Репортерите. Петната от кръв, които може би никога нямаше да бъдат почистени от персийския килим.

За миг Ариман заподозря предателство в института.

— Кой ви депрограмира?

— Марти — заяви Дъсти.

— А Дъсти освободи мен — каза тя.

Психиатърът поклати глава.

— Лъжете. Това не е възможно. И двамата лъжете.

Той долови паниката в гласа си и се засрами, после си напомни, че е Марк Ариман, единственият син на великия режисьор, по-велик в областта си, отколкото татко беше в Холивуд. Кукловод, а не кукла.

— Знаем много неща за теб — каза Марти.

— И ще научим още — обеща Дъсти. — Всеки грозен, малък детайл.

Детайл. Отново тази дума, която предишната вечер изглеждаше предзнаменование, при това лошо.

Убеден, че те са активирани и достъпни, Ариман им бе казал твърде много. Сега те имаха предимство и можеше да намерят начин да го използват успешно. Точка на противника.

— Ще разберем какво имаш против Дерек Ламптън — закле се Дъсти. — И когато сме наясно с мотива ти, това ще бъде един гвоздей в ковчега ти.

— Моля ви — каза психиатърът, потрепервайки от въображаема болка. — Не ме измъчвай с клишета. Ако ще се опитваш да ме плашиш, отиди и се образовай по-добре, обогати речника си и се върни с подходящи метафори.

Така беше по-добре. За миг Ариман бе изменил на героя си. Ролята му беше взискателна, сложна, интелектуална и с богати нюанси. От актьорите, спечелили „Оскар“ за участието си в сълзливите филми на татко, никой не би се вживял в тази роля толкова силно и убедително, колкото докторът. Случайното отклонение от героя беше разбираемо, но той отново беше господарят на паметта.

— Щом сте поели този кръстоносен поход, за да ме изправите пред съд, може би трябва да се преместите за известно време при добрата стара мама. В сряда през нощта странната ви къщичка изгоря до основи.

Горките, тъпи деца останаха озадачени, защото не знаеха дали това е лъжа или истина.

— Боя се, че чудесната ви колекция от евтини, вехтошарски мебели изгоря. Както и изобличаващата касета, за която споменахте. Със съобщението на Сюзан. Каква трагедия. Застраховката никога не покрива неща със сантиментална стойност, нали?