Дийн Кунц - Фалшива памет

— Ало? — повтори тя.

— Знаеш кой е.

Жената не отговори, защото позна гласа му.

— Каза ли на някого за… инцидента?

— Още не.

— Добре.

— Но ще кажа. Не мисли, че няма да го направя.

Ариман запази спокойствие и попита:

— Гледала ли си филма „Матрицата“?

Въпросът беше излишен, защото психиатърът знаеше, че тя е гледала всичките филми на Киану Рийвс най-малко по двайсет пъти.

— Разбира се, че съм го гледала. Как може да ми задаваш такъв въпрос, ако си ме слушал в кабинета си? Но както обикновено, вероятно си мечтал.

— Това не е само филм.

— А какво?

— Реалност — отговори докторът, насищайки думата с толкова злокобност, колкото позволяваше забележителния му актьорски талант.

Жената не каза нищо.

— Както във филма, сега не е началото на новото хилядолетие, както мислиш. Всъщност е 2300 година… и човечеството е поробено от векове.

Макар че пак не каза нищо, тя започна да преглъща и бързо да поема въздух — сигурен физиологичен показател за параноично фантазиране.

— И както във филма — продължи той, — този свят не е реален, както си мислиш, а илюзия, измама, виртуална реалност и изумително детайлна матрица, създадена от зъл компютър, за да те държи покорна. Всъщност ти и милиони други хора, с изключение на неколцина бунтовници, се намирате в капсули. Поддържат живота ви интравенозно, свързани сте с компютър, за да ви дава биоелектрическа сила и ви захранва с фантазията за тази матрица.

Жената продължаваше да мълчи.

Ариман дълго чака и накрая каза:

— Онези двамата, които тази вечер видя на плажа, не бяха хора, а машини, охраняващи матрицата, също като във филма.

— Сигурно мислиш, че съм луда.

— Точно обратното. Разбрахме, че си една от онези в капсулите, които са започнали да се съмняват в достоверността на тази виртуална реалност. Потенциален бунтовник. И искаме да ти помогнем да се освободиш.

Ако тя вече беше параноичка, както психиатърът подозираше, сценарият, който беше описал, щеше да й се стори много привлекателен. Светът изведнъж щеше да й се види не толкова объркан. По-рано жената усещаше враговете от всички страни, с многобройни, често необясними и противоречиви мотиви, докато сега трябваше да се съсредоточи върху един противник — гигантски, зъл компютър, който господства над света, и послушните му машини. Обсебеността й от Киану Рийвс — първо, основаваща се на обич, а после на страх — често я бе озадачавала и тревожила, защото беше странно да придаваш такова огромно значение на някой, който е само актьор. Но сега тя можеше да го възприеме не само като кинозвезда, но и като Онзи, героя, избраният да спаси човечеството от машините, и следователно, достоен за подчертания й интерес. Тъй като беше параноичка, жената беше убедена, че реалността — такава, каквато я възприемат повечето хора — е измама и истината е много по-странна и страшна, и сега Ариман затвърди подозренията й. Той предлагаше параноя в логичен формат и утешаващо чувство за ред, които трябваше да са неустоима съблазън за нея.

— Намекваш, че К-К-Киану е мой приятел и съюзник. Но аз знам, че той е… опасен.

— Някога го обичаше.

— Да, но после разбрах истината.

— Не — увери я той. — Първоначалните ти чувства към него са били правилни. Инстинктивното ти чувство, че той е специален и достоен за възхищение, е вярно и правилно. Страхът от него е бил имплантиран впоследствие от злия компютър, който иска да те държи в подчинение.

Слушайки изпълнения си със състрадания и искреност глас, Ариман започна да се чувства като бръщолевещ несвързано лунатик.

Жената отново млъкна. Но не затвори.

Психиатърът й остави достатъчно време да разсъждава. Не трябваше да се натрапва.

Докато чакаше, той се опита да реши какво би жела за вечеря. Както и да си поръча нов костюм. Колко хитро ще използва синьото пликче с кучешки изпражнения. За вълнението, което изпита, когото натисна спусъка. И за изненадващата победа на Капоне в битката при Аламо.

— Ще ми трябва време да помисля — най-после каза жената.

— Разбира се.

— Не се опитвай да ме намериш.

— Отиди където искаш във виртуалната реалност на матрицата. Навсякъде ще си в капсулата.

— Предполагам, че е така — след миг размисъл отговори тя.

Ариман усети, че жената започва да вярва в сценария му, и предприе дръзка стъпка.

— Упълномощен съм да ти кажа, че Избраника не те смята само за обикновен потенциален бунтовник.

Дишането й се учести и придоби еротичен нюанс.