Дийн Кунц - Фалшива памет

Пясъкът и пръстта бяха допустими доказателства в криминален процес. Научният отдел на всеки полицейски участък щеше да е в състояние да сравни състава, структурата и другите отличителни особености на пясъка от мострата, взета от сцената на убийствата и да направи съпоставка.

Ариман остави ключовете на стартера и взе само две неща от шевролета. Завързаното найлоново синьо пликче с изпражненията на Валит и торбичката с шоколадови десерти от „Зелени акри“.

Докторът бързо събу съсипаните си обувки и чорапи, съблече дрехите и ги сложи на купчина на гранитния под на гаража. После остави портфейла, деветмилиметровия пистолет и двайсет и четири каратовата си златна верижка върху две пликчета.

За негово изумление, дори в бельото му имаше пясък. Той се съблече и го хвърли на купчината с другите дрехи.

Ариман ги завърза с колана си, взе ги, грабна и двете торбички и се качи с асансьора в апартамента си на третия етаж.

Той отвори сейфа и сложи пистолета в малката, подплатена кутия с буркана с очите на баща му и след кратко колебание прибави и синьото пликче.

Това беше само временно скривалище за разобличаващия пистолет. До ден-два. Ариман щеше да реши как да се отърве завинаги о него. А кучешките изпражнения можеше да му потрябват още сутринта.

Психиатърът облече светлозелен копринен халат с черен пояс, обади се на управителя на имота и помоли Седрик Хоторн веднага да дойде при него.

Когато Седрик пристигна, Ариман получи достъп до съзнанието му с името на един подозрителен иконом от криминален роман на Дороти Сейърс и после изрецитира активиращото стихче хайку.

Психиатърът не програмираше служителите си в офиса, но в интерес на абсолютната лична неприкосновеност чувстваше, че е наложително да има пълен контрол над двамата най-важни членове на персонала в къщата си. Разбира се, той не използваше властта си, за да се възползва от тях. Те бяха добре платени, имаха превъзходно здравно и социално осигуряване и получаваха достатъчно дълги ваканции.

Ариман инструктира Седрик да закара шевролета до най-близкия клон на благотворителната организация „Добра воля“ и да остави там купчината дрехи. После Седрик трябваше да напълни догоре резервоара и да отиде в Тихуана, Мексико, и да остави там колата незаключена в един от най-опасните квартали, откъдето някой непременно щеше да я открадне. Сетне трябваше да влезе в най-близкия хотел, да вземе кола под наем и да се върне в Нюпорт Бийч преди зазоряване. В момента беше осем вечерта и психиатърът прецени, че Седрик ще се върне в три сутринта. Щом пристигнеше в Ориндж Каунти, Седрик щеше да предаде колата под наем на агенцията на летището и да се прибере вкъщи с такси. Накрая щеше да си легне, да спи два часа и да се събуди отпочинал и без да си спомня, че е ходил някъде.

Някои от задачите щяха да бъдат трудно изпълними, като се има предвид късния час, в който Седрик щеше да пристигне в Мексико, но Ариман му даде пет хиляди долара, за да стори необходимото. А парите не оставяха следи.

— Разбирам — каза Седрик.

— Надявам се да те видя отново жив.

— Благодаря.

Седрик излезе и психиатърът се обади на Нела Хоторн и я помоли веднага да дойде при него.

Нела дойде и Ариман получи достъп до съзнанието й с името на коварния иконом в романа „Ребека“ на Дафни дьо Морие. Той я инструктира да изчисти и измие гаража, да изкопае дълбока дупка в лехите в задния двор и да зарови там найлоновия плик и после да забрави, че е извършила всичко това.

— Накрая се върни в жилището си и чакай по-нататъшни инструкции — заповяда Ариман.

— Разбирам.

Психиатърът отиде в кабинета си. Компютърът се издигаше от бюрото само за седем секунди, но той нетърпеливо барабанеше с пръсти, докато чакаше.

Ариман получи достъп до досиетата на пациентите си и се обади по мобилния телефон на жената, обсебена от Киану Рийвс. Бяха минали по-малко от четирийсет минути, откакто тя избяга.

Жената отговори на четвъртото позвъняване.

— Ало?

Както Ариман подозираше, тя беше в състояние на параноична обърканост и караше безцелно по улиците, докато се опитваше да реши какво да направи по въпроса за онова, на което бе станала свидетел.

Той изпита силно желание да я бе програмирал.

Разговорът щеше да бъде деликатен. Докато инструктираше семейство Хоторн и се занимаваше с други неща, Ариман трескаво мислеше как е най-добре да подходи към нея. Доколкото разбираше, имаше една-единствена стратегия, която може би щеше да успее.