Дийн Кунц - Фалшива памет

— Киану проявява интерес към мен?

Този път жената произнесе името на актьора, без да заеква.

Тълкувайки това като знак на прогрес, Ариман внимателно обмисли отговора си.

— Казах всичко по въпроса, което бях упълномощен да съобщя. Тази нощ помисли върху дискусията ни. Утре сутринта ще бъда в кабинета ми, когато и да решиш да ми се обадиш.

— Ако се обадя.

— Ако — съгласи се той.

Тя прекъсна разговора.

— Мръсна богата кучка — каза докторът, след като остави слушалката. — И това е професионалната ми диагноза.

Той беше убеден, че жената ще му се обади и е съумее да я накара да се срещнат. И тогава щеше да я програмира.

След леко сътресение господарят на паметта отново седна непоклатимо на трона си.

Преди да се обади на Нела Хоторн, за да поръча вечеря, Ариман прегледа електронната си поща и откри две закодирани съобщения от института в Ню Мексико. Той ги пусна през програмата за разшифроване и след като ги прочете, ги изтри от твърдия диск.

Първото бе пристигнало сутринта и беше потвърждение на съобщението му от предишната вечер. Господин и госпожа Роудс щяха да бъдат под непрекъснато наблюдение от мига, в който стъпеха на летището в Санта Фе. В наетата им кола бе инсталиран предавател за електронно проследяване. Кърли от поддръжката искаше Ариман да знае, че с годеницата му са решили да се срещнат, след като са открили взаимния си ентусиазъм към „Научи се да обичаш“.

Второто съобщение бе дошло само преди няколко часа и беше кратко. През целия ден господин и госпожа Роудс агресивно разпитвали хора, свързани със случаите Глисън и Пасторе и получили подкрепа от тях. Ето защо, не се знаело колко време ще останат в Санта Фе.

Ариман изпита облекчение, че може да разчита на колегите си да защитят интересите му. Но, от друга страна, се изненада, че настоящата игра — една от най-важните в живота му — ще трябва да бъде прекратена и променена. Беше му необходимо поне Скийт или Дъсти, или Марти — за предпочитане и двамата, за да може да изиграе докрай сложната си стратегия, а сега всичките бяха мъртви или умираха.

Той не бе получил потвърждение за екзекуциите в Санта Фе, но това щеше да стане скоро, вероятно преди да си легне.

Е, Ариман още беше играч и резултатът от едно-единствено състезание не беше от катастрофално значение. Винаги щеше да има друга игра и до сутринта той щеше да измисли нещо ново.

Психиатърът се успокои, обади се на Нела Хоторн и си поръча вечеря — чили конкарни лук и сирене „Чедър“, пликче пържени картофи, две бутилки безалкохолна бира и парче шоколадов кейк.

Ариман се върна в апартамента си и видя, че благонадеждния Седрик е донесъл покупките от мерцедеса и ги е сложил на бюрото в спалнята.

Докторът седна, разопакова комплекта за игра и разгледа пластмасовите фигури. Представители на закона и стрелци. Танцьорка. Детайлите бяха превъзходни и вълнуващи въображението.

Ариман се възхищаваше на хора, които обръщат внимание на детайлите в работата си, както самият той винаги правеше, и се сети за една стара народна поговорка — „Дяволът се съзира в детайлите“ . Това го разсмя.

После си спомни друг вариант. „Господ се съзира в детайлите“ . Макар че психиатърът беше играч, а не вярващ, смехът му секна при тази мисъл. За втори път тази вечер и в живота му на врата му изби ледена пот.

Той се намръщи и се замисли за дългия и изпълнен с изпитания ден, търсейки в паметта си важен детайл, който до настоящия момент бе изтълкувал погрешно или пренебрегнал. Като белия ролс-ройс на паркинга пред „Зелени акри“.

Ариман отиде в банята и няколко пъти изми ръцете си, като грижливо ги изтърка.

Обсебената от Киану Рийвс едва ли щеше да се обади в полицията и да докладва, че докторът е убил двама души на плажа. И едва ли някой друг го бе видял там. Но ако ченгетата се появяха, той не можеше да си позволи да има следи от барут по ръцете си.

Ариман не можеше да се сети за друг детайл, за който трябваше да се погрижи.

Той се върна в спалнята, сви пръст, чукна маршала толкова силно, че фигурата прелетя шест метра и се блъсна в стената, и рече:

— Бум, бум, бум.

Ариман се почувства добре.

Вечерята пристигна.

Животът беше хубав.

Както и смъртта, но само когато ти я причиняваше.

Дъсти и Марти се спуснаха шестстотин метра надолу от Санта Фе, до Албъркърки, изминавайки сто километра за деветдесет минути. Бурята отслабна, но продължаваше да вали сняг.