Дийн Кунц: Чейс

Удостоен с медал за храброст, най-високото и свято отличие, което страната му можеше да връчи, той не искаше нищо друго, освен да се върне в стаята си на последния етаж в къщата на госпожа Филдинг и отново да се обрече на покаяние.

Обаче бе срещнал Гленда и нещата се бяха променили. Вече и дума не можеше да става да се върне към отшелническия живот, изолирайки се от всичко, което ставаше наоколо. Всичко, което искаше сега, беше покой, любов и нормален живот. Фоувъл, полицията, пресата и Ричард Лински не му позволяваха това.

Чейс се изправи и се наведе над умивалника. Изплакна устата си с вода, докато лошият вкус изчезна.

Повече нямаше нужда да бъде герой.

Излезе от банята.

В кухнята размота лейкопласта от китките и глезените на Ричард Лински. Остави тялото да се свлече от стола и да се просне на пода.

Разгледа пистолета и си даде сметка, че в пълнителя има три куршума по-малко. В кабинета откри комплект амуниции и презареди оръжието, но така, че да липсва един патрон. После сложи пистолета на пода, близо до дясната ръка на мъртвеца.

Върна се в дневната и потърси двата куршума, които Съдията бе изстрелял по него. Намери този, който бе преминал през рамото му; беше се забил в пода и Бен го извади, без да остави следи. Другият се търкаляше на пода до барчето, където беше паднал, след като бе рикоширал от бронзовата рамка на разбитото огледало.

Беше дванайсет и петнайсет, когато отиде до колата си и напъха чувала за боклук и ръкавиците в багажника.

Докато се отдалечаваше от къщата на Лински, видя запалените лампи в огледалото за обратно виждане. Щяха да горят цяла нощ.

Бен похлопа два пъти и Гленда отвори вратата на мотелската стая.

Двамата се прегърнаха.

— Ранен си. — Тя разгледа раната му и се намръщи: — По-добре да дойдеш вкъщи. Ще останеш при мен. Трябва да се погрижа за теб. Не можем да рискуваме да се инфектира, а отидеш ли на лекар, той ще информира незабавно полицията за огнестрелната рана.

Докато пътуваха към дома й, тя бе зад волана.

Бен се беше свил на седалката до нея. Беше адски изтощен — не само от последните няколко часа, но и от всички тези години.

Героите имаха нужда от чудовища, които да съсичат, и винаги можеха да ги открият — не само във външния свят, но и вътре в себе си.

— Не ме попита — каза той, докато се носеха в нощта.

— Нямаше и да го сторя.

— Мъртъв е.

Тя не каза нищо.

— Мисля, че така бе най-правилно.

— Това беше врата, през която трябваше да преминеш, независимо дали си го искал или не — рече тя.

— Само Хари и Лора Карнс могат да свържат неговата смърт с мен… Но те никога няма да проговорят. Ченгетата едва ли ще ме заподозрат.

— Така или иначе — каза тя — ти ще изкупиш сам вината си.

Пълната луна бе надвиснала в небето. Той се взря в осеяното й с кратери лице, опитвайки се да разчете бъдещето в разрушаването на миналото.

© 1972 Дийн Кунц

© 2003 Адриан Лазаровски, превод от английски

Dean Koontz

Chase, 1972

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

ИК „Плеяда“, София, 2003

STRANGE HIGHWAYS

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3573]

Последна редакция: 2007-09-27 08:00:00

Водоливник с фантастична форма. — Б. пр.