Дийн Кунц - Чейс

Някои от прозорците светеха. Лински очевидно си беше вкъщи.

Бен тръгна по улицата зад къщата. Навлезе в тясна пустееща алея, отвеждаща зад имота.

Порта от ковано желязо се издигаше сред стената от жив плет. Не беше заключена. Бен я отвори и влезе в задния двор на Лински.

Задната веранда не беше толкова голяма като предната. Високи люлякови храсти растяха от двете й страни. Дъските не проскърцваха под краката му.

Лампите в кухнята бяха запалени и светлината се процеждаше през завесите на червени и бели карета.

Чейс изчака няколко минути в ухаещата на люляк тъмнина, без да мисли за нищо, отпускайки се и забавяйки дишането си, приготвяйки се за сблъсъка, както се бе научил да прави във Виетнам.

Той тихичко изпробва бравата на задната врата, но тя се оказа заключена. Кухненските прозорци обаче бяха отворени, за да пропускат нощния ветрец.

От къщата се чуваше радио. Бени Гудман — „Скок в един часа“.

Бен доближи лице до прозореца и се опита да надзърне през завесите, които се развяваха от летния ветрец. Видя чамова маса и столове около нея, плетена кошница, пълна с ябълки, разположена в средата на масата, хладилник и две готварски печки. Имаше кутии за брашно, захар и кафе, поставка за прибори, на която висяха черпаци, лопатки за брашно, големи лъжици и вилици за готвене. Миксер, чийто шнур бе пъхнат в контакта.

Съдията го нямаше. Лински се намираше някъде другаде в къщата.

Бени Гудман бе заменен от Глен Милър. „Наниз от перли“.

Чейс разгледа мрежата против комари на прозореца и видя, че е закрепена с обикновени кабарчета. Той лесно я свали и я остави встрани.

Масата беше точно до прозореца. Чейс трябваше да стъпи отгоре й, докато проникваше в кухнята, като внимаваше да не преобърне кошницата с ябълки. От масата се спусна безшумно на теракотения под.

Музиката от радиото заглушаваше слабия шум от стъпките му.

Давайки си сметка, че не е въоръжен, той си помисли дали да не провери чекмеджетата на големия кухненски бюфет в търсене на някой остър нож, но бързо отхвърли тази идея. Ножът можеше да тласне събитията извън контрол и така кръгът щеше да се затвори, само че този път той щеше да е касапинът… Това щеше да го накара да се изправи директно не срещу болното съзнание на Лински, а на собствената му психика.

Бен се спря под арката, водеща към трапезарията, тъй като следващото помещение не бе осветено. Не искаше да се спъне в нещо в мрака.

Щом очите му привикнаха към тъмнината, той се запромъква тихо из помещението. Дебелият килим поглъщаше шума от стъпките му.

Когато стигна до следващата стая, изчака на прага, докато очите му се нагодят към ярката светлина.

Чу как някой се изкашля. Мъж.

Във Виетнам, когато мисията беше особено тежка, Бен се бе научил да посвещава цялото си съзнание на изпълнението й с такава концентрация, каквато не бе постигал никога преди. Сега му се искаше да е бърз, пъргав и ловък както по време на военните операции, но го спираше мисълта за Гленда, която го чакаше сама в мотела и навярно се питаше дали вратата на стаята й ще бъде една от онези специални врати, зад които я чака точно онова, от което се нуждае.

Той сви ръце в юмруци и бавно си пое дъх. Подготвяше се.

Най-доброто нещо, което можеше да направи в момента, беше да се обърне веднага, да прекоси тъмната трапезария колкото се може по-безшумно, да мине през кухнята, да излезе през задната врата и да се обади на полицаите.

Но те щяха да бъдат истински полицаи. Не като ченгетата от книгите. Може би щяха да му помогнат, а може би не.

Пристъпи в дневната.

В голямо кресло близо до камината седеше човек с разтворен вестник в скута си. Носеше очила за четене, които бе смъкнал ниско на тънкия си прав нос, и си тананикаше мелодията на Глен Милър, докато разглеждаше комиксите.

За момент Бен си помисли, че прави съдбоносна грешка, защото му беше адски трудно да повярва, че убиец-психопат може да бъде погълнат от последните приключения на Снупи, Чарли Браун и Брум Хилда като всеки друг нормален човек. Тогава мъжът погледна нагоре, на лицето му се изписа изненада и Чейс видя, че описанието на Съдията му приляга напълно — висок, рус, аскетичен.

— Ричард Лински? — попита Бен.

Човекът в креслото сякаш замръзна на мястото си, като че ли беше само манекен, поставен тук да отвлича вниманието на Чейс, докато истинският Съдия, истинският Ричард Лински, се прокрадваше зад гърба му. Илюзията беше толкова силна, че Бен едва се сдържа да не се обърне и да провери дали страхът му се потвърждава.