Дийн Кунц - Чейс

Бен не знаеше дали силното гадене беше резултат от раната, или бе провокирано от странните разбирания на Лински за блудството с малолетен.

Убиецът въздъхна със съжаление.

— Какво изобщо си спомня всеки от нас от онези далечни години? Времето ограбва всичко от нас. Както и да е, когато имаше нужда от частен учител, той дойде при мен, защото аз бях в списъка, който училището му даде. Навярно нещо подсъзнателно го е накарало да се спре на мен. Приятно ми беше да си мисля, че той все още пази някакви спомени за мен дори и да не го осъзнава. Мисля си, че това беше просто една възможност. Късмет.

— Значи му разказа какво си правил с него, когато е бил малък?

— Не. Не, не и не. Обаче се опитах… да пробудя отново желанието му.

— То вече е било насочено към момичетата.

— Той ме избягваше — изрече Лински не с гняв, не и със студен безумен глас, а с дълбока тъга. — После разказал на родителите си и те отново ме заплашиха. Надеждата ми бе изгряла, нали разбираш… изгряла и залязла завинаги. Това беше толкова несправедливо — да изгрее… и после нищо. Боли.

— Лора и Хари… те навярно подозират, че ти си убил сина им.

— Кои са те, че да ме посочат с пръст?

— Точно те ми дадоха името ти.

Бен си припомни начина, по който го бяха насочили към Лински — Хари, който се преструваше, че се опитва да си спомни името на учителя, и Лора, която го поправи. Твърде мекушави да нарушат шестата заповед и да потърсят възмездието, което жадуваха, те се бяха изхитрили да видят Бен като ръката на Господ и доста непочтено му бяха посочили този човек.

— Трябваше да издам присъди и на Хари и Лора — рече Съдията — за това, че оставиха момчето да стане такова, каквото стана.

— Случилото се няма нищо общо с това какво е станало момчето. Ти си го убил само защото не си могъл да го имаш.

Лински възрази:

— Не. Изобщо не е така. Не виждаш ли? Та той беше развратник. Не можеш ли да разбереш? Толкова ми беше трудно да гледам в какво се превръща Майки с годините… Някога беше толкова невинен…, а после стана порочен като всеки друг, порочен като всички нас, порочен и мръсен развратник. Като гледах в какво се превръща… по някакъв начин се чувствах омърсен, спомените за онова, което бяхме преживели заедно, също се омърсяваха. Можеш ли да ме разбереш?

— Не.

— Това ме омърсяваше — повтори убиецът, а гласът му ставаше все по-тих. — Омърсяваше ме.

— А онова, което си му сторил… това не е било грях, не е било порочно, така ли?

— Не.

— Какво е било тогава?

— Любов.

Войните се водеха в името на мира. Блудството беше любов. Добре дошли в Панаира, където странните огледала отразяват лицата на Ада.

— Щеше ли да убиеш момичето с него? — попита Чейс след малко.

— Да. Ако имах време. Но ти ми попречи. А после… после просто вече не ми пукаше за нея.

— Тя бе свидетелка. Ако беше видяла нещо…

Лински сви рамене.

— И целият ти гняв се насочи срещу мен.

— Ти беше герой — изрече загадъчно психопатът.

— Какво?

— Ти беше герой от войната… Знаеш ли в какво ме превръщаше това?

— Не знам. В какво те превръщаше?

— В злодей. В чудовище — каза той, а очите му се напълниха със сълзи. — Преди да се появиш, бях неопетнен. Аз бях Съдията. Аз определях присъдите. Но ти беше големият герой… а всеки герой трябва да се изправи срещу някое чудовище, което да съсече. Така ти ме превърна в чудовище.

Бен мълчеше.

— Аз само се опитвах да запазя спомена за Майки такъв, какъвто беше преди много години. Чистата невинност, която олицетворяваше. Да го съхраня. Толкова лошо ли е това?

Лински заплака.

Чейс не можеше да понесе тази гледка.

Убиецът се разтърсваше от ридания, опитвайки се да се свие, доколкото му позволяваха въжетата, мъчейки се да вдигне ръце, за да зарови лице в тях.

Процесът. Пресата. Пак щеше да е в центъра на вниманието. Дали таванската му стая щеше да го спаси? А Лински, ридаещ и жалък, никога нямаше да отиде в затвора. В някоя психиатрична клиника да, но не и в затвора. Невинен поради невменяемост.

Той сложи ръка върху главата на убиеца и го погали.

— Всеки е наранен — каза Чейс. Лински го погледна през сълзи. — Някои просто са наранени твърде много. Твърде много.

— Съжалявам — промълви завързаният мъж.

— Няма нищо.

— Съжалявам.

— Отвори широко за мен.

Лински знаеше какво ще последва. Той се подчини и отвори уста.

Бен пъхна дулото на пистолета между зъбите на убиеца и натисна спусъка.

После хвърли оръжието, отдалечи се от мъртвеца, излезе в коридора и отиде в банята. Там вдигна капака на тоалетната чиния, рухна на колене и повърна. Остана така доста дълго, докато успя да овладее спазмите, които го разтърсваха. Пусна водата три пъти. Спусна капака и седна отгоре му, попивайки с ръкавиците студената пот, избила по лицето му.