Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

— Знам го.

— Тези стъпки наистина ли са от котка или от друг фантом, който си накарал да ме доведе тук?

— Наистина са от котка.

Бях много уморен. И мръсен. Исках да свърша по-скоро, да се прибера у дома и да се изкъпя.

Деляха ни около три метра и половина. Ако бяхме по-близо един до друг, можех да се опитам да скоча към нея, да се наведа и да й отнема пистолета.

Ако можех да я заприказвам, да я накарам да продължи да говори, сигурно щеше да се появи удобна възможност. За щастие от мен не се изискваше и грам усилие, за да продължи тя да говори.

— Познавах един нигерийски принц — каза Датура. — Той твърдеше, че е исангома и че може да се превръща в пантера след полунощ.

— Защо не след десет часа?

— Аз лично се съмнявах в способностите му. Мисля си, че лъжеше, защото искаше да ме мине.

— Между мен и теб този проблем не съществува.

— Трябва да е някаква котка-фантом. Защо истинска котка ще обикаля в тая воняща дупка?

— Близо до западния връх на Килиманджаро, на около пет хиляди и петстотин метра, са открили замразен скелет на леопард.

— В африканската планина ли?

— Досега няма научно обяснение какво е правил леопардът на такава височина.

Тя се намръщи.

— Не разбирам. Какво му е загадъчното тук? Та той е леопард, може да ходи, където си поиска.

— Това е цитат от „Снеговете на Килиманджаро“.

Тя нетърпеливо вирна пистолета.

— Кратък разказ от Ърнест Хемингуей.

— Онзи, на чието име е наречена марката мебели ли? Какво общо има с това Хемингуей?

Свих рамене.

— Имам приятел, който винаги се вълнува, когато правя литературни алюзии. И е на мнение, че от мен би могъл да излезе добър писател.

— Вие двамата да не сте обратни?

— Не. Той е много дебел, а аз съм надарен със свръхестествени способности. Това е.

— Приятелю, понякога говориш адски несвързано. Ти ли уби Робърт?

Освен двата светлинни лъча, които подобно на мечове бяха кръстосани, всичко останало на етажа беше потънало в тъмнина. Докато пълзях из нишите и се спусках в шахтата, навън зимният ден окончателно си беше отишъл.

Не се страхувах от смъртта, но това пещерообразно и почерняло от огъня място беше ужасно грозно място да умреш.

— Ти ли уби Робърт? — повтори тя.

— Той падна от балкона.

— Да, ама след като си го застрелял. — В тона й нямаше никакъв гняв. Гледаше ме и ме преценяваше като паяк „черна вдовица“, сякаш се двоумеше дали да ме вземе за брачен партньор или не. — Много умело се преструваш на глупак, но определено си мундунугу.

— Нещо странно ставаше с Робърт.

Тя навъси чело.

— Не знам какво е било. Моите момчета не винаги прекарват с мен толкова, колкото ми се иска.

— Нима?

— С изключение на Андре. Истински бик е този Андре.

— Не беше ли кон? Шевал Андре.

— Чистокръвен жребец. Къде е Дани идиотът? Искам да ми го върнеш. Той е доста смешна маймунка.

— Прерязах му гърлото и го хвърлих в шахтата.

Моят отговор я развълнува. Ноздрите й се разшириха, вената на тънкия й врат запулсира учестено.

— Ако не е умрял от падането, кръвта му вече е изтекла. Или пък се е удавил. Дъното на шахтата е запълнено на десет метра с вода.

— И защо си го направил?

— Той ме предаде. Издаде ти моите тайни.

Датура облиза устните си, все едно, че току-що си беше изяла вкусния десерт.

— Ти си сложна натура, приятелю. Имаш много пластове, като лука.

Бях решил да играя играта „аз и ти си приличаме, дай да се обединим“, но се появи друг удобен случай.

— Нигерийският принц лъжеше като циганин — изрече тя, — но ако ми кажеш, че можеш да се превръщаш в пантера след полунощ, на теб бих ти повярвала.

— Не в пантера.

— Така ли? А в какво се превръщаш?

— Не и в саблезъб тигър.

— Да не би да се превъплъщаваш в леопард, като онзи от Килиманджаро?

— В планински лъв.

Калифорнийската пума, наричана още „планински лъв“, обитава скалистите планини и горите, но се адаптира добре към полегатите хълмове и ниската растителност.

Пумите живеят в много гъсти храсти, в планините и каньоните около Пико Мундо. Често те отиват и в прилежащата територия, което ще рече в пустинята. Ловната територия на един мъжкар надхвърля стотици квадратни километри. Той обича да прави дълги преходи. В планините пумата се храни с елени и овце. На изпепелената територия на Мохаве тя често напада койоти, лисици, зайци, миещи мечки и гризачи. Склонна е към разнообразна диета.

— Мъжкарите от този вид тежат средно шейсет-седемдесет килограма — казах й аз. — Предпочитат да излизат на лов нощно време, под прикритието на мрака.