Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

— И знаеш ли защо няма изход оттук, приятелю? — извика тя.

Не я попитах, защото бях убеден, че и така ще ми каже.

— Защото знам за теб. Знам всичко за теб. Знам, че ефектът е двояк.

Това твърдение беше лишено от всякаква логика за мен, но с нищо не се отличаваше от стотиците загадъчни и неясни неща, които тя беше казала досега. Затова изобщо не си направих труда да го разтълкувам.

Кога ли щеше да спре с крякането и да дойде да огледа насам? Може би Андре вече пълзеше към апартамента и претърсваше, а виковете от коридора целяха да ме заблудят, че ръката с брадвата още не е замахнала над главата ми.

И сякаш прочела мислите ми, тя се провикна:

— Питаш се дали ще дойда да те търся, нали, чудако Томас?

Оставих пушката на пода и избърсах с длани лицето си, а после дланите — в джинсите. Чувствах се много мръсен без надежда за неделна баня.

Винаги съм очаквал, че ще умра чист. В съня ми, когато отварям бялата врата и пиката пронизва гърлото ми, аз нося чиста тениска, изгладени джинси и чисто бельо.

— И не се надявай да си подам главата и ти да я пръснеш с пушката — извика тя.

Предвид кашите, в които се забърквам, не знам защо винаги съм си мислел, че ще умра чист. Сега обаче тази мисъл ми се стори почти налудничава.

Фройд би се изпотил доста, докато анализира моя комплекс „непременно да умра чист“. Но пък от друга страна, Фройд си е бил задник.

— Психическият магнетизъм! — извика тя, с което за пръв път привлече вниманието ми. — Психическият магнетизъм има двояк ефект и действа двупосочно, приятелю.

Бойният ми дух и без това не беше достатъчно висок, но след тези думи съвсем падна.

Когато съм си наумил даден обект, който трябва да намеря, аз мога да обикалям произволно, докато психическият ми магнетизъм сам не ме отведе при него. Но понякога, когато си мисля за друг човек, когото не търся, се задейства същият механизъм, ала този път той бива отведен при мен подсъзнателно.

Когато психическият механизъм действа в обратната посока, без съзнателно да го желая, аз ставам неконтролируем… и уязвим за различни неприятни изненади. Бих простил на Дани всичко, което той е разказал на Датура за мен, но точно това не биваше да го споменава за нищо на света.

В предишните случаи, когато някой лош с изненада установяваше, че сам идва към мен, по силата на обратния ефект на психическия магнетизъм аз оставах не по-малко поразен от развоя на събитията. Което поне ни даваше известна равнопоставеност.

Вместо да търси стая по стая, Датура възнамеряваше да остане бдителна, но спокойна, за да може да бъде привлечена от моята аура или каквото и да беше онова, което упражняваше паранормалното си действие. С Андре можеха да държат под контрол двете стълбища, периодично да проверяват асансьорните шахти за шум и да чакат, докато тя накрая не се озовеше до мен — или зад мен — привлечена само от обстоятелството, че както пееше Уили Нелсън, тя беше винаги в ума ми.

Каквато и изобретателност да проявях при бягството от хотела, преди да намеря свободата си, аз със сигурност щях да срещна първо нея. Беше нещо като орис, съдба.

Ако сте изпили прекалено много бири и сте в настроение да спорите с всеки и за всичко, бихте казали: „Не ставай идиот, Од. Достатъчно е само да не мислиш за нея.“

Представете си следната картина: тичате бос в слънчев летен ден, безгрижен като дете. Ненадейно стъпвате върху стара дъска и дванайсетсантиметров пирон се забива дълбоко в петата ви. Не е необходимо да променяте плановете си и да търсите лекар. Достатъчно е само да не мислите за големия, остър и ръждясал пирон в стъпалото си.

Играете голф и без да искате изпращате топката в гората. Докато я търсите сред дърветата, гърмяща змия ви ухапва по ръката. Не си правете труда да звъните на „Бърза помощ“ по мобилния телефон. Можете да си довършите започнатото и дори да спечелите, ако просто се концентрирате върху играта и забравите за дребната случка с досадната змия.

Колкото и бири да сте изпили, уверен съм, че ще разберете накъде бия. Датура беше пиронът в стъпалото ми, змията с впитите в ръката ми отровни зъби. Да се опитвам да не мисля за тази жена, при така създалите се обстоятелства, беше като да съм в една стая със сърдит сумист и да се опитвам да не мисля за него.

Поне тя беше разкрила намеренията си. Сега знаех, че тя знае за обратното действие на моя психически магнетизъм. Можеше да се нахвърли върху мен точно когато най-малко я очаквах. И изобщо нямаше да се изненадам, когато отсечеше главата ми и изпиеше кръвта ми.