Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

— Много щуро беше, направо обра точките! — продължи тя все още някъде от коридора.

Накрая реших да вкарам патрона през тръбовидния пълнител под цевта.

Пръстите ми бяха хлъзгави от пот и трепереха. Патронът ми се изплъзна, падна и отскочи от дясната ми обувка.

— Нарочно ли го направи, чудако Томас? Нарочно ли ме накара да предизвикам старата Мериан, докато тя избухне?

Датура не знаеше нищо за духа с войнишката прическа. Така беше по-справедливо — да си мисли, че духът на една симпатична, но некрасива сервитьорка й е дал да се разбере.

Приклекнах в мрака и заопипвах пода. Притесних се, че патронът може да се е търколил на някое труднодостъпно място и ще трябва да си светна с фенерчето, за да го намеря. Необходими ми бяха всичките четири патрона. Когато го намерих, едва не изпъшках от облекчение.

— Искам да видя представлението още веднъж! — изкрещя тя.

Останал клекнал, подпрял на бедрата пушката, аз отново се опитах да заредя пълнителя, като първо обърнах патрона на една страна, после на друга, но гнездото на пълнителя, ако изобщо това беше гнездото на пълнителя, не приемаше патрона.

Задачата не изглеждаше трудна, в действителност бе много по-лесна от жонглирането с яйца, без да се разбият и жълтъците им да потекат. Но очевидно за човек, който изобщо не е зареждал оръжие в тъмното, не беше чак толкова лесно. Трябваше ми светлина.

— Хайде да подразним малката кучка отново!

Застанах до прогнилото перде на прозореца.

— Но този път ще те държа изкъсо, приятелю.

До края на деня оставаха час или два, но облаците, надвиснали над подгизналата от дъжда пустиня, създаваха впечатлението, че пада мрак. Все още имах достатъчна видимост, за да огледам пушката.

Извадих втори патрон от другия джоб и опитах с него. Без резултат.

Поставих го на перваза на прозореца и опитах с трети. На ръба на пълното отчаяние извадих четвъртия.

— Ти и Дани идиотчето няма да се измъкнете оттук. Чуваш ли ме? Оттук няма изход.

Боеприпасите, които бях намерил на рафта в банята до мивката, очевидно бяха предназначени за друго оръжие.

На практика това вече не беше пушка, а бухалка с причудлива форма.

Този път здравата бях загазил.

Често ми е идвало наум, че някой ден може да започна работа в бизнеса с автомобилни гуми. Доста време прекарвах в магазина за гуми, който се намираше до търговския център „Зелена луна“. Там всички ми се виждаха спокойни и щастливи.

В магазина за гуми в края на работния ден не ти се налага да си задаваш въпроса дали си сторил нещо смислено. Посрещнал си хора с гуми като галоши и си ги изпратил с чисто нови.

Мобилността е изключително важна за американците и те се чувстват депресирани, когато я нямат или им я отнемат. Продажбата на гуми не е само добър бизнес, но също така е като балсам за притеснените им души.

Макар и продажбата на гуми да не включва много пазарене, както например при търговията с недвижими имоти и сделките на международните трафиканти на оръжие, опасявам се, че и този бизнес може да ми се стори прекалено изстискващ в емоционално отношение. Ако паранормалният аспект на живота ми се състоеше само от ежедневни срещи с Елвис, продажбата на гуми щеше да ми дойде много добре. Но както виждате, любимецът на Мемфис е само една нищожна част от това.

Преди да дойда в „Панаминт“, аз взех решение да се върна на работа при Тери Стомбоу. Ако и приготвянето на аламинути се окажеше твърде изтощително за нервите ми, може би пък си заслужаваше да се насоча към магазина за гуми, но не като продавач, а като монтьор.

Този дъждовен ден в пустинята обаче промени радикално плановете ми. Всеки от нас трябва да има своите цели, към които да се стреми, мечти, за които да се бори. Ние обаче не сме богове и не сме надарени с властта да формираме бъдещето си по наш вкус. А и по пътя, който светът ни отрежда, обикновено, ако желаем да се учим, ни се отвръща с унижение и оскърбление.

Застанал в стая в разрушен хотел, вторачен в безполезната пушка и заслушан в крясъците на кръвожадна жена, която искаше да ми внуши, че съдбата ми й принадлежи, останал без двете си протеинови блокчета с кокосови орехи и стафиди, аз наистина се почувствах съкрушен. Може би не чак толкова съкрушен, колкото Койота Уили, когато той изведнъж бива размазан под същия този огромен камък, с който самият е възнамерявал да размаже птицата Роудрънър, но все пак доста съкрушен и потиснат.