Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

— Аз съм само готвач по професия. А когато добавих и плетена жилетка към гардероба си, промяната беше драстична. Виждам мъртви хора и разговарям с Елвис. Така че не ми казвай, че не съм смахнат. Коя е тя?

— Обещай, че няма да кажеш на татко.

Дани нямаше предвид Саймън Мейкпийс, биологичния си баща, а доктор Джесъп. Не знаеше, че той е мъртъв.

Сега не беше най-подходящият момент да му кажа истината. Вестта щеше да го съсипе. А на мен ми трябваше максимално концентриран и смел.

Нещо в очите ми, в изражението на лицето ми го накара да се намръщи и той ме попита:

— Какво има?

— Няма да му кажа — обещах и продължих с изолирбанда на десния му крак.

— Закълни се.

— Ако някога му кажа, обещавам да ти върна картата с венерианското чудовище.

— Още ли е у теб?

— Нали ти казах, че съм смахнат. Коя е тази Датура?

Дани си пое дълбоко въздух и го задържа толкова дълго, че си помислих дали не иска да кандидатства за Гинес. Накрая изрече:

— Телефонен секс.

— Телефонен секс?

— Сигурен съм, че за теб е огромна изненада, но аз никога не съм бил истински с жена.

— Дори и с Деми Мур ли?

— Негодник.

— Не разбра ли, че се шегувам.

— Не. Но след като на двайсет и една още съм девствен, съм кралят на загубеняците.

— Ще имаш да вземаш, ако мислиш, че ще се обръщам към теб с ваше височество. Както и да е, преди сто години на хората като теб и мен са им викали джентълмени. Удивително как може да се промени толкова много само за един век.

— Ти? Само не ми казвай, че и ти си от клуба. Вярно, неопитен съм, но не съм наивен.

— Вярвай в каквото си искаш — отвърнах, режейки лентата на левия му глезен. — Но съм член на клуба и това е.

Дани знаеше, че със Сторми имахме връзка още от шестнайсетгодишни, откакто бяхме в гимназията. Но не знаеше, че никога не се бяхме любили.

Като дете тя беше малтретирана от втория си баща. И дълги години се беше чувствала омърсена. Искаше първо да се оженим и после да свършим тази работа, защото смяташе, че като отлагаме този миг, очистваме миналото й. Твърдо беше решила лошите спомени да не я безпокоят в брачното ни ложе.

Сторми казваше, че сексът ни ще е чист и чудесен. Тя искаше да бъде свят момент и наистина щеше да е такъв.

Ала тя умря и никога не можахме да се насладим на блаженството на любовта. Но нямаше значение, защото за четири години бяхме преживели заедно много други блаженства.

Не беше необходимо Дани Джесъп да научава тези подробности. Това бяха най-съкровените ми и скъпи спомени.

Без да вдигам очи от левия му глезен, повторих:

— Телефонен секс?

— Исках да видя какво е да говориш за секс — отвърна той след известно колебание. — Нали разбираш, да говориш с момиче. Момиче, което не знае как изглеждам.

Продължих да режа изолирбанда с наведена глава.

— Имам малко спестени пари — добави той. Занимавам се с проектиране на уеб сайтове. — Сам си плащам телефонните сметки. Татко изобщо не вижда бележките за по деветстотин долара.

След като освободих глезена му, аз почистих острието на ножа. Не можех да отрежа лентите около гърдите му, защото с нея беше залепена и бомбата заедно с нивелиращото устройство.

— За няколко минути беше вълнуващо — продължи той. — Но после всичко ми се стори грубо и грозно. — Гласът му потрепери. — Сигурно ме мислиш за извратен.

— Мисля те за земен човек, а аз обичам земните хора.

Той си пое дълбоко въздух и заразказва по-нататък:

— Беше грубо…, а после и глупаво. Затова попитах момичето може ли просто да си поприказваме, не за секс, а за други неща. Тя се съгласи.

За телефонния секс се плаща на минута. Дани би могъл да говори с часове за качествата на различните сапуни за пране, а тя сигурно се беше престорила на силно заинтригувана.

— Бъбрихме си час и половина, какво обичаме и какво не. Нали знаеш, за книги, филми, ястия. Беше чудесно, Од. Не мога да изразя с думи колко хубаво беше. Беше… толкова мило.

Не очаквах думата „мило“ да разтопи сърцето ми, но ето, че стана.

— Фирмата, която ползвах, ти дава възможност да си насрочиш час с момиче, което харесваш. За следващия разговор, де.

— И това момиче беше Датура.

— Да. Когато за втори път разговарях с нея, разбрах, че страшно много си пада по свръхестественото, духовете и други подобни паранормални явления.

Сгънах ножа и го прибрах в раницата.

— Тя беше чела хиляди книги на тази тематика, посетила бе не една и две обитавани от духове къщи. Вълнуват я всякакви паранормални феномени.