Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

— Знаете си го Дани — продължих аз. — Остроумен, закачлив. Винаги е готов да отвърне. Но аз знам как се чувства в действителност. А и вие със сигурност знаете колко много означавахте за Карол. Тя направо сияеше от любовта си към вас.

Замълчах. Ако си прекалено припрян с тях, те се вкопчват и дори изпадат в паника.

В подобно състояние престават да виждат пътя, моста между двете битиета, вратата или каквото там е.

Дадох му време да обмисли казаното от мен. После продължих:

— Вие направихте толкова много на този свят, изпълнявахте честно призванието си. Това е напълно достатъчно.

След поредния период на взаимно мълчание той пусна ръцете ми.

Тъкмо когато загубих контакта с него, вратата на килера се отвори. Светлината от кухнята прогони тъмнината и над мен се надвеси шерифът Портър.

Той е доста едър, със закръглени рамене и издължено лице. Хората, които не могат правилно да разчетат характера по очите му, си мислят, че е потънал в меланхолия.

Изправих се на крака и разбрах, че ефектът от тейзъра още не е преминал. В главата ми отново се появиха електрически тръпки.

Доктор Джесъп си беше тръгнал. Може би най-накрая беше отишъл в другия свят. Може би отново витаеше в двора отпред.

— Как се чувстваш? — попита ме шерифът.

— Изпържен.

— Тейзърите не нанасят тежки поражения.

— Не ви ли мирише на изгоряла коса?

— Не. Мейкпийс ли беше?

— He. — Двамата с Портър влязохме в кухнята. Някакъв змиеподобен тип. Намерихте ли Дани?

— Той не е тук.

— Не съм съгласен.

— На пътя е чисто. Иди на алеята.

— Отивам.

— Чакай ме при дървото на смъртта.

— Ще чакам.

— Добре ли си, синко?

— Езикът ме сърби.

— Можеш да го почешеш, докато ме чакаш.

— Благодаря.

— Од?

— Да?

— Върви.

Дървото на смъртта е от другата страна на алеята, на една пресечка от дома на Джесъп, в двора на Ин.

През лятото и есента високата трийсет и два метра бругмансия е окичена с жълти продълговати цветя. Понякога цъфтят над сто цветчета, може би дори двеста. Всяко цветче е дълго от двайсет и пет до петдесет сантиметра в зависимост от клоните.

Господин Ин много обича да изнася лекции за смъртоносната природа на красивата бругмансия. Всяка част от дървото — корени, ствол, кора, листа, чашки, цветя — е силно отровна.

Само едно късче от негов лист предизвиква кървене от носа, ушите и очите, както и смъртоносна диария. Само за минута зъбите ти опадат, езикът ти почернява, а мозъкът ти започва да се втечнява.

Може би е малко преувеличено. Когато господин Ин за пръв път ми разказа за дървото, бях на осем години и запомних за цял живот неговото зрелищно описание на отравянето с бругмансия.

Защо господин Ин (и жена му) се гордееха толкова много, че са посадили и отгледали дървото на смъртта, аз не знам.

Еми и Пука Ин са американци от азиатски произход, но не се занимават с екзотични езотерични науки. Твърде добри са, за да посвещават времето си на зловещи експерименти в голяма секретна лаборатория, издълбана в скала дълбоко под къщата.

Дори и да разполагаха с възможности да унищожат света, не мога да си представя човек на име Пука да натисне червеното копче на машината на апокалипсиса.

Семейство Ин посещават проповедите в църквата „Сейнт Бартоломю“. Той е член на „Рицарите на Колумб“. Тя посвещава десет часа седмично на благотворителна работа към църквата.

Семейство Ин често ходят на кино, а Еми е болезнено сантиментална и плаче по време на любовни и патриотични сцени и когато някой от героите умре. Дори Пука веднъж плака, когато Брус Уилис неочаквано беше прострелян в ръката.

Въпреки всичко година след година, през всичките три десетилетия съвместен брачен живот, след като осиновиха и отгледаха две сирачета, те старателно се грижеха за дървото на смъртта: торяха го, поливаха го, подрязваха клоните му, пръскаха го срещу вредители. Смениха задната веранда с много по-голяма, от секвоя. Обзаведоха я с мебели, за да могат да седят заедно на закуска или по време на топли вечери в пустинята и да се възхищават на великолепното смъртоносно творение на природата.

Тъй като не исках да ме забележат органите на реда, които сигурно в момента непрекъснато влизаха и излизаха от къщата на Джесъп, и така щеше да продължи до сутринта, аз влязох през портата в задния двор на Ин. Понеже сядането на верандата без покана беше проява на лоши обноски, седнах в двора, под бругмансията.