Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Точно когато странните миризми се смениха от познатите ми аромати на картофи и лук, успях да извадя телефона и го отворих. Още с течащи лиги, но горд със себе си, набрах номера на шерифа.

Ако той лично участваше в претърсването на къщата, най-вероятно щеше да спре, за да вдигне телефона.

— Очаквах да се обадиш — каза Уайът Портър.

— Да, сър, тук съм.

— Звучиш ми смешно.

— На мен не ми е смешно. Уцелиха ме с тейзър.

— Я повтори.

— С тейзър. Лошият ме разтърси с ток.

— Къде си?

— Скрил съм се в килера.

— Това не е добре.

— По-добре е, отколкото да давам обяснения.

Шерифът държи на мен и също се стреми да ме предпази от нещастието на известността.

— Гледката е ужасна — каза той.

— Да, сър.

— Много жалко. Доктор Джесъп беше добър човек. Ти само стой там и чакай.

— Сър, Саймън в момента може би извежда Дани от града.

— Блокирали сме пътищата.

От Пико Мундо можеше да се излезе само по два пътя. По три, ако се брояха и мъртвите.

— Сър, ами ако той отвори вратата на килера?

— Престори се на консерва.

Той затвори и аз прибрах телефона.

Известно време седях в тъмното. Опитвах се да не мисля за опасността, но никога не става така както искам. Сетих се за Дани. Той може би още не беше мъртъв, но където и да се намираше, определено не му беше много комфортно.

Също като майка му природата го беше орисала с нещо, което застрашаваше живота му. Той имаше чупливи кости, майка му — ослепителна красота.

Най-вероятно Саймън Мейкпийс едва ли щеше да е обсебен от мисълта за Карол, ако тя беше грозна или просто хубавка. Едва ли щеше да убие човек заради нея.

Докато тези мисли витаеха в главата ми, аз почувствах, че си имам компания, макар и вратата да си оставаше затворена. Някой положи ръка на рамото ми, но това не ме стресна. Знаех, че новодошлият е доктор Джесъп, мъртъв и неспокоен.

Доктор Джесъп не беше опасен за мен приживе, нито пък сега имах причина да се страхувам от него. Понякога един полтъргайст — дух, който може да трансформира гнева си в енергия — е способен да нанесе поражения, но обикновено те са просто объркани и не целят да сторят зло. Чувстват, че имат недовършено дело на този свят, и обикновено това са хора, при които смъртта не е могла да повлияе на упоритостта им, с която са се отличавали в живота.

Духовете на крайно злите хора не блуждаят дълго из пространството, сеейки смут и убивайки живите. Това са си чисто и просто холивудски измислици.

Духовете на злодеите обикновено напускат този свят бързо, сякаш имат насрочена среща след смъртта, за която не смеят да закъснеят.

Доктор Джесъп вероятно беше минал през вратата на килера така лесно, както дъждът прониква през дима. Дори стените вече не бяха преграда за него.

Когато той положи дланта си на рамото ми, си казах, че сигурно ще седне като мен на пода и ще кръстоса по турски крака. Така и направи. Застана с лице срещу мен, което разбрах, когато стисна ръцете ми.

Тъй като не можеше да си върне живота, той искаше гаранции. Не беше необходимо да говори, за да го разбера.

— Ще направя всичко възможно за Дани — казах тихо.

Не целях думите ми да се приемат като гаранция. Още не бях спечелил подобно доверие от никого.

— Горчивата истина е — продължих аз, — че моите усилия могат да се окажат недостатъчни. И преди е ставало така.

Той ме стисна по-силно.

Уважението ми към него беше толкова голямо, че исках да му дам кураж да си тръгне от този свят и да приеме покоя на смъртта.

— Сър, всички знаят, че бяхте много добър съпруг на Карол. Но те може би нямат представа колко добър баща бяхте на Дани.

Колкото по-дълго витае една освободена душа, толкова по-вероятно е тя да остане тук, в нашето битие.

— Вие бяхте така мил да приемете седемгодишно дете със сериозни проблеми със здравето. И винаги го карахте да чувства, че се гордеете с него, че се гордеете с неговия стоицизъм и смелост.

Съдейки по стойностния живот, който беше живял, доктор Джесъп нямаше причина да се страхува от отлитането си. Оставането му тук, от друга страна — като ням наблюдател, неспособен да влия на събитията — му гарантираше нещастно съществувание.

— Той ви обича, доктор Джесъп. За него вие сте истинският му баща, единственият му баща.

Бях благодарен за абсолютния мрак и за неговото мъртвешко мълчание. Вече би трябвало да съм имунизиран срещу тъгата на другите и срещу трагедиите на онези, които умират преждевременно, без да се сбогуват. Въпреки това от година на година ставам все по-уязвим и за двете категории хора.