Робин Кук - Мозъци

Звънна на Хелън с молбата да открие причините за прехвърлянето на Лин Ан, а след това да потърси доктор Доналд Трейвис в Медицински център „Ню Йорк“. Помоли я също да се обади в полицията и да се опита да разбере къде са закарали Елън Макарти след катастрофата.

Приключил с непосредствените задачи, той направи опит да концентрира вниманието си върху снимките на осветения екран. Нито една от тях не показваше отклонения по отношение на мозъчната консистенция. Новините от Хелън бяха обезкуражаващи. Доктор Трейвис бил зает, но обещал да се обади. За Лин Ан не научила нищо, тъй като нощната сестра напуснала болницата в седем сутринта и не може да бъде открита. Единствената добра новина беше, че след катастрофата тялото на Елън Макарти е било тук, в техния Медицински център.

В същия момент вратата се отвори и в кабинета нахлу един от работниците по поддръжката, който тикаше пред себе си огромна количка с кашони, папки и Бог знае още какво. Без да каже нито дума, той започна да подрежда кашоните до стената.

— Какво става, по дяволите? — ококори се Филипс.

— Това са материалите от склада, който трябва да освободим — поясни Хелън.

— Мамка му!

В душата му се появи неприятното усещане, че нещата излизат от контрол.

Тръшна се на стола си, почти скрит сред боклуците, вдигна слушалката и набра номера на приемното отделение. Но насреща не вдигаха и той започна да се ядосва.

— Имаш ли една свободна минута? — попита Уилям Майкълс, изправил се неусетно на прага. Очите му с недоверие огледаха хаоса, усмивката му бавно помръкна.

— Не питай нищо! — предупредително го изгледа Филипс.

— Господи! — промълви приятелят му. — Май наистина си се разбачкал здраво!

В приемното най-сетне вдигнаха, но се оказа някаква сестра от друго отделение, която го помоли да почака. В слушалката се появи мъжки глас, който троснато поясни, че се занимава само с приемането на пациенти, а не с изписването и преместването им. След ново късащо нервите чакане му беше обяснено, че човекът, който му трябва, в момента е в почивка и трябва да се обади по-късно.

— Каква бюрокрация, Господи! — простена Мартин и затръшна слушалката. — Защо ли не станах водопроводчик?

Майкълс се засмя и попита как вървят работите с компютъра.

— Ето ги всичките снимки, които ни трябват — отвърна Филипс и махна към купчините с жълти пликове. После добави, че ще му трябва около месец и половина, за да ги вкара в машината.

— Отлично — кимна Майкълс. — Колкото по-рано приключим с това, толкова по-добре. Защото разделната памет и асоциативната система показват качества, за които дори не сме и сънували. Докато ти приключиш тук, ние със сигурност ще имаме нов централен процесор за обработка на дефектиралите плаки, чиято работа направо ще те накара да зяпнеш!

— Ела да ти покажа нещо, от което и ти ще зяпнеш — отвърна Филипс и пристъпи към машината. — Искам да видиш крайните резултати.

Изчисти екрана и го зареди с мозъчните снимки на Марино, Лукас, Колинс и Макарти. После прибегна до хартията с дупката, за да покаже общите отклонения в тях.

— На мен ми изглеждат напълно еднакви — призна след продължително взиране Майкълс.

— Точно в това е работата — усмихна се с нарастваща възбуда Мартин. — Системата действа великолепно!

Телефонът иззвъня и ръката му се протегна към слушалката. Насреща беше доктор Доналд Трейвис от Медицински център „Ню Йорк“. Мартин накратко му обясни положението около Лин Ан Лукас, но не спомена нищо за измененията, които беше открил на рентгеновите й снимки. После помоли Трейвис да й направят мозъчен скенер, плюс няколко специализирани снимки на главата. Трейвис обеща и затвори. Телефонът звънна още веднъж. Хелън му съобщаваше, че Дениз е готова за следващата ангиография.

— И без това трябва да вървя — надигна се Майкълс. — Желая ти късмет с тези купчини тук. Не забравяй, че сега всичко зависи от теб. Колкото по-бързо ни предоставиш информацията, толкова по-добре…

Филипс откачи оловната престилка от стената и го последва навън.

Една от луминесцентните тръби над главата на Кристин Лундквист не работеше както трябва. Светлината й трептеше, във вътрешността й се чуваше тихо бучене. Момичето правеше неуспешни опити да не й обръща внимание. Тази сутрин се чувстваше зле. Имаше тъпо главоболие, очите й се дразнеха от потрепващата светлина. Тежестта в главата й остана дори след обичайните гимнастически упражнения.