Робин Кук - Мозъци

— По какво съдиш?

— Прехапала си е езика на няколко места. Това не ни дава стопроцентова сигурност, но все пак е една от характерните индикации…

Филипс беше впечатлен. От опит знаеше, че подобни детайли се улавят само от най-прецизните патолози, занимаващи се с научни изследвания.

— Ето го мозъкът с ясно изразен масивен кръвоизлив — спря да прелиства документите Рейнълдс. — Има нещо доста интересно… Една определена секция от кортекса на темпоралния лоб е наситена с мъртви нервни клетки. Диагноза не е посочена.

— А какво ще кажеш за окципиталната област? — попита Филипс. — На моите снимки личат известни отклонения…

— Направен е само един кадър, на който всичко изглежда нормално — отвърна Рейнълдс.

— Само един? — вдигна вежди Филипс. — Жалко!

— Почакай малко. Може би ще имаш късмет. Тук пише, че мозъкът е бил фиксиран…

Рейнълдс пристъпи към висока кантонерка с азбучен индекс и издърпа чекмеджето, отбелязано с буква М.

— Да, точно така… Мозъкът е бил фиксиран и запазен, но ние не разполагаме с него. Бил е изискан от неврохирургията и ще трябва да го потърсиш в тяхната лаборатория.

Филипс надникна в кабинета по ангиография, погледа известно време безупречните движения на Дениз, която бе заета с прецизната работа по ангиографиране на единичен кръвоносен съд, после се насочи към Оперативния блок. Проби си път сред навалицата и спря пред приемното гише.

— Трябва ми Манърхайм — уведоми русокосата сестра той. — Имате ли представа кога ще излезе от операционната?

— Имаме, при това съвсем точна.

— Кога?

— Преди двадесет минути.

Колежките на русокосата избухнаха в смях. Явно нещата днес вървяха гладко.

— Екипът зашива раната, а самият Манърхайм се намира в стаята за почивка — добави оперативната сестра.

Филипс го откри на посоченото място. Говореше нещо в центъра на малка групичка хирурзи с чаши за кафе в ръце, а двамата японци пред него се усмихваха и правеха леки поклони. В ръката му димеше запалена цигара. Всички знаеха, че бе зарязал пушенето преди повече от година, което в неговия случай означаваше, че е престанал да си купува цигари и ръси колегите си.

— И знаете ли какво му казах на тоя прехвален адвокат? — попита Манърхайм и размаха цигарата. — „Разбира се, че съм Господ! Нима допускате, че пациентите ми ще се натискат да им ровя в мозъците, ако бях боклукчия?“

Групата избухна в смях, после бавно започна да се разпръсква. Мартин се изпречи на пътя на Манърхайм.

— А, ето го и нашият скъп рентгенолог! — възкликна с лека ирония онзи.

— Винаги на вашите услуги — леко се поклони Мартин.

— Бързам да ти кажа, че вчерашният майтап по телефона беше тъпа работа! — моментално го захапа хирургът.

— Не ми беше до шеги — поклати глава Филипс. — Просто не знаех, че Марино е мъртва. Открих някои любопитни неща в снимките й и исках да получа допълнителна информация.

— Доколкото ми е известно, рентгенолозите разглеждат снимките на живи пациенти! — троснато рече Манърхайм.

— Виж какво, в момента ме интересува нещо друго — заряза любезния тон Мартин. — Защо е бил отстранен мозъкът на Марино?

Очите на Манърхайм се изцъклиха, едрото му лице започна да се налива с кръв. Той сграбчи ръката на Филипс и го дръпна по-далеч от японците.

— Искам да те предупредя, че случайно узнах за странните ти действия снощи! — изръмжа той. — Позволил си си да измъкнеш от моргата трупа на Марино и си се опитал да му правиш снимки! Предупреждавам те, че не обичам никой да се ебава с пациентите ми, особено пък с онези от тях, които са имали усложнения!

Мартин рязко се дръпна и освободи ръката си.

— Интересът ми към твоята пациентка се изчерпваше единствено към определени изменения в мозъка, които може би ще доведат до важно научно откритие — хладно отвърна той. — Изобщо не ми пука за твоите хирургически провали!

— Дано не открием нещо нередно в трупа на Марино! — заканително поклати глава Манърхайм. — Открием ли, всичко ще се стовари върху твоята глава. Не забравяй, че си измъкнал трупа незаконно и аз разполагам с доказателства за това!

Мартин скрито потръпна, съзнавайки, че действително е на течение. Манърхайм беше прав, колкото и неприятно да му се струваше това. Ако се разчуе, че мозъкът на пациентката е отстранен, именно той ще трябва да доказва, че това не е негова работа. Единственият му свидетел беше Дениз, но за съжаление всички в болницата знаеха за връзката между тях.