Робин Кук - Мозъци

В очите на Филипс директорът винаги беше изглеждал като спокоен и опитен политик. Тъмносиният му костюм на райета беше както винаги безупречен, от джобчето на жилетката висеше дебел златен ланец. Възелът на копринената му вратовръзка беше малко особен и винаги изглеждаше така, сякаш стои под прав ъгъл на безукорно колосаната яка. Той беше единственият човек, който продължаваше да носи старовремски френски ръкавели, широки като плочки. Лицето му беше покрито с неизменен загар. Как ли го постига, при това в Ню Йорк през април, запита се Филипс.

Сведе очи към ангиограмата и продължи да диктува:

— Заключение: пациентът страда от тежка форма на артериовенозна малформация в лявата базална ганглия, която се кръвоснабдява от лявата средна церебрална артерия и лявата задна хороидна артерия. Точка. Край на диктовката.

Остави микрофона и отново се обърна към директора. В тази болница никой не уважава спокойствието на колегата си, защо пък директорът трябва да го прави?

— Радвам се да ви видя, доктор Филипс — усмихна се Дрейк. — Как е съпругата ви?

Филипс го погледна с учудване. Не знаеше дали да избухне, или просто да се залее в смях. В крайна сметка взе средно решение и с безстрастен глас обяви:

— От четири години съм разведен.

Дрейк преглътна, в усмивката му се долови колебание. После ловко промени темата и каза, че Бордът на директорите е изключително доволен от добрата работа на неврорентгенологията след назначението на Филипс. Направи малка пауза и очаквателно го погледна, но Филипс не реагира. Прекрасно знаеше причината за появата му тук и нямаше намерение да го улеснява.

— Поводът да бъда тук е инцидент с пациентка на име Марино — най-сетне изплю камъчето Дрейк.

— Какъв инцидент?

— Тялото на бедното момиче е било подложено на рентгенови изследвания без необходимото разрешение.

— При което се установи отстраняване на мозъка — засече го Филипс. — Между тези две процедури има доста голяма разлика, нали?

— Да, разбира се — кимна директорът. — Но в случая няма значение дали вие сте отстранили мозъка, по-важното е…

— Момент, моля! — вдигна ръка Филипс и тялото му се стегна на стола. — Искам пълна яснота по този въпрос. Признавам, че направих рентген на трупа, но нямам нищо общо с изваждането на мозъка!

— Не ме интересува кой го е извадил, доктор Филипс. Важното е, че наистина е имало подобна процедура! А това поставя в извънредно опасна ситуация както болницата, така и личния състав, за които отговорността нося аз!

— Аз пък проявявам жив интерес към лицето, извършило въпросното отстраняване — тръсна глава Филипс. — Особено при съществуващите подозрения, че това лице съм аз!

— Няма поводи за тревога, доктор Филипс — успокоително се усмихна Дрейк. — Болничната управа вече проведе разговор с отговорника на моргата. Семейството на момичето няма да научи за този неприятен инцидент. Същевременно искам да ви напомня, че имате пряка връзка с него и затова предлагам въпроса да бъде приключен, веднъж и завинаги.

— Предполагам, че сте се нагърбили с тази деликатна мисия по настояване на доктор Манърхайм — подхвърли през зъби Филипс.

— Моля да ми влезете в положението, доктор Филипс — въздъхна Дрейк. — Аз съм изцяло на ваша страна, но искам да стъпча огъня преди да се е превърнал в пожар. От това всички ще спечелим. Затова апелирам да проявите благоразумие…

— Благодаря за визитата — изправи се Филипс. — Обещавам, че ще обмисля сериозно това, което ми предложихте…

Дрейк пристъпи от крак на крак, после се обърна и излезе.

Прехвърляйки разговора в съзнанието си, Филипс бе обзет от пълно объркване. Ако не беше гласът на Дрейк, който долиташе откъм стаята на Хелън, вероятно би помислил, че сънува. Обзе го още по-твърда решимост да се отърве от служебните интриги, да доведе изследванията до успешен край.

Обзет от прилив на огромна амбиция, той грабна списъка с черепните снимки, направени през последните десет години. Сравнително лесно установи реда на архивирането им, засичайки имената с входящите номера. Взе първия плик, задраска съответното име в списъка и извади снимките. Вкара необходимите данни в компютъра, сложи една от снимките в процепа на скенера, а друга окачи на светещия екран.

Като повечето импулсивни личности, и Мартин обичаше да си прави списъци. Когато телефонът иззвъня, вече беше успял да систематизира данните за Марино, Лукас, Колинс и Макарти. Беше Дениз, която съобщи, че подготовката за първата следобедна ангиография е приключила. Той се поколеба, после й каза да започва сама и да му се обади в случай на някакво затруднение. Точно според очакванията му, младата жена остана много доволна от доверието, което й беше гласувано.