Робин Кук: Мозъци

Би било безотговорно да се твърди, че всички експерименти върху хора, провеждани в Съединените щати, се базират на неетична основа. Това просто не е истина. Но фактът, че съществуват подобни експерименти е твърде тревожен и изисква вниманието на обществеността. В нашите академични медицински институти има и ще има стремеж към развитие на научно-изследователската дейност. Но в отделни случаи този стремеж е толкова силен, желанието за професионално усъвършенстване — толкова голямо, че някои учени неволно забравят за евентуалните негативни последици върху пациентите. Те губят представа за рисковете, забравят, че пациентите им са живи хора и мислят не за отделния индивид, а за благото на обществото като цяло. В резултат тънката линия между субекта на експериментите и живия човек неусетно се заличава. Има и още нещо — самата концепция, че предварителното съгласие на пациента отстранява опасността за нарушение на основните му права, е дълбоко погрешна. Да вземем например онзи случай, при който петдесет и една жени са били подложени на експерименти с лекарство за изкуствено предизвикване на контракции. Всички те са подписали декларации за доброволно приемане на това лекарство, но условията, при които са го сторили, са твърде далеч от нормалните — част от тях подписват декларацията заедно с още един куп бумаги при приемането им в болничното заведение, а други — когато раждането вече е започнало. При последвалите интервюта става ясно, че 40 процента от тях нямат идея за експериментите върху тях, въпреки че декларациите им са надлежно попълнени. Един от нередовните начини за получаване на такова „съгласие“ е свързан със самото съдържание на текста, който се предлага за подпис: в него пише „ново“ лекарство, а не „експериментално“ лекарство. Авторите на тази редакторска еквилибристика отлично знаят, че прилагателното „ново“ внушава погрешната идея, че експерименталното лекарство е по-добро от „старото“ такова…

Заблудата не бива да се използва за получаване на съгласие. Но в практиката често се натъкваме на нещо повече от заблуда, на скритата заплаха, че ако отделният пациент не е съгласен да „сътрудничи“, то грижата за него ще остане далеч от най-доброто. Друг начин за получаване на съгласие се съдържа в намека, че експерименталните процедури ще подобрят значително общото състояние на пациента. Това в повечето случаи изобщо не отговаря на истината: ако такива шансове съществуват изобщо, те са твърде малки, а най-често напълно незначителни по отношение на лечението. И накрая стигаме до последния вариант: изследователят просто пропуска да информира пациента, че за неговото лечение съществуват и други, алтернативни методи, които са доказани в практиката.

Описаното дотук съвсем не е ново. Вече двадесетина години в специализираните медицински списания се описват случаи на грубо нарушение на медицинската етика, фактът, че те продължават да съществуват, е един тъжен факт за цялата медицинска професия. Нерядко се стига и до трагични резултати. В днешно време, когато медицината започва нов флирт с физическите науки, опасността става още по-голяма. Мястото на евентуалната сватба между двете споменати науки не може да бъде друго, освен неврологията. А главно действащо лице несъмнено ще бъде човешкият мозък, считан от мнозина за най-великото творение на вселената. Затова моралните проблеми, свързани с експериментите върху хора, трябва да бъдат решени преди…

… преди научната фантастика да се е превърнала във факт!

Робин Кук

Доктор на медицинските науки.

© 1991 Робин Кук

© 2000 Веселин Лаптев, превод от английски

Robin Cook

Brain, 1991

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

Робин Кук. Мозъци

Американска. Първо издание

ИК „Коала“

Редактор Сергей Райков

ISBN 954-530-065-5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10565]

Последна редакция: 2009-03-01 16:36:02

Масачузетски технологичен институт. Б.пр.

Спешно отделение. Б.пр.

Проектът по разработването на първата атомна бомба — Б.пр.