Робин Кук - Мозъци

Официалното запитване на Държавния Департамент е останало без отговор, но в правителствените среди на САЩ се забелязва необичайно за подобно събитие вълнение. Вниманието на международната общественост беше привлечено от изявлението на шведското правителство, излъчено снощи. По-долу предлагаме пълния му текст:

„Правителството на Кралство Швеция удовлетвори молбата на доктор Мартин Филипс за получаване на политическо убежище в страната. Той и съпругата му се намират под специалната закрила на шведските власти. В рамките на следващите 2 4 часа доктор Филипс ще направи важни разкрития за груби нарушения на човешките права под формата на недопустими медицински експерименти. До този момент той е бил принуден да мълчи от високопоставени служители в американската администрация, включително членове на правителството на САЩ. След публикуването на документа, доктор Филипс ще даде пресконференция пред представители на шведската телевизия, която ще бъде на видеозапис.“

Все още не е известно какво се има предвид под термина „груби нарушения на човешките права“, но странните обстоятелства по изчезването на доктор Филипс станаха причина за сериозни спекулации. Той се е занимавал с компютърна интерпретация на рентгенови изображения — област, в която трудно могат да се нарушат някакви основни човешки права. Но репутацията на този млад учен (според източници от научните среди, безспорен фаворит за тазгодишната Нобелова награда по медицина) му гарантира широка аудитория. Очевидно става въпрос за сериозни етически отклонения, които са принудили доктор Филипс да постави на карта цялата си блестяща научна кариера. По всичко личи, че и медицинските среди са изправени пред своя Уотъргейт.

„Експериментите с хора след Втората световна война се характеризират с рязко увеличение на случаите, при които пациентите никога не биха приели определено физическо и медикаментозно лечение, ако са запознати подробно с неговия експериментален характер и непредвидими последици.“

Това е мнението на един изтъкнат професор по анестезиология от Харвардския медицински факултет, цитирано в статия, описваща двадесет и два случая на експерименти върху хора, извършени в разрез с основите на медицинската етика. Авторът е подбрал тези случаи от общо петдесет подобни нарушения, описани в книгата на английския професор по медицина д-р М. Х. Папуърт, която съдържа над петстотин груби нарушения от подобен характер. Проблемът съвсем не е изолиран, а представлява по-скоро една епидемия сред учените-експериментатори в областта на медицината.

Обърнете внимание на следните примери:

Един експеримент, отразен широко от медиите преди няколко години (включително от „Шейсет минути“ — едно от най-популярните телевизионни предавания в САЩ), показва как редица държавни агенции на страната изпробват действието на лекарства-халюцинатори върху нищо неподозиращи войници на редовна служба. Може би най-близо до фабулата на „Мозъци“ се развива друг експеримент, при който живи ракови клетки се инжектират на възрастни пациенти без предварителното им съгласие. Самите експериментатори не знаят дали тези клетки ще започнат да се размножават, или не. Вероятно са изхождали от презумпцията, че дори да заразят пациентите с рак, те са достатъчно възрастни, за да има значение!

Съществуват многобройни примери за инжектирането на радиоактивни материали в организмите на нищо неподозиращи хора. Това най-често са пациенти на психиатрични клиники, но има случаи когато подобен експеримент се прави и върху новородени бебета! Изключено е дори да си помислим, че подобни действия се оправдават с благоприятен терапевтичен ефект върху пациентите. Те са изложени на риск от тежки заболявания, да не говорим за болката и физическия дискомфорт. На всичкото отгоре резултатите от подобен вид научни експерименти най-често са незначителни и служат не на напредъка на медицинската наука като цяло, а за получаването на научни степени от тъй наречените „изследователи“. Голяма част от тази „научна дейност“ се подкрепя и спонсорира от държавни институции на САЩ.

Друг известен експеримент в това отношение е инжектирането на хепатитен вирус у близо 800 деца със забавено развитие. Целта е била създаването на нова ваксина срещу тази болест, а програмата е била финансирана от няколко държавни учреждения, между които Епидемиологичният съвет на Въоръжените сили на САЩ. Авторите на програмата твърдят, че са получили предварителното съгласие на родителите на тези деца, но можем само да се питаме как е било получено това съгласие и дали родителите са били наясно с целите на експеримента. Но дори всичко да е било перфектно, възниква въпросът дали съгласието е достатъчно, за да защити правата на опитните субекти. Не можем да не се запитаме и нещо друго: дали изследователите биха се съгласили същият експеримент да бъде осъществен върху някой член на техните семейства, независимо дали има умствени увреждания, или не. Аз лично силно се съмнявам в това. Медицината и медицинските изследвания създават чувство за особен интелектуален елитаризъм, а заедно с него идват самозабравянето и двойните стандарти.