Робин Кук - Мозъци

Мартин замръзна от изненада. Изобщо не беше подготвен да чуе подобни обвинения от устата на Голдблат. Такива думи подхождат на някой от ограничените в професията си рентгенолози, но не и на шефа му.

— Имам искреното желание да подкрепя многообещаващата кариера, която се очертава пред теб — продължи Голдблат. — Но едновременно с това съм дълбоко убеден, че трябва да съхраним и утвърдим авторитета на рентгенологичното отделение в тази болница. За тази цел бих ти предложил леко да промениш насоката на своята научна дейност. За начало ще трябва да забравиш всякакви волности от сорта на това, което си допуснал вчера. Никакви рентгенови снимки на трупове! Ясно ли се изразявам?

Филипс най-сетне разбра какво се беше случило. Манърхайм се беше оплакал на Голдблат! Обзе го дълбоко объркване. Манърхайм беше болничната примадона, която не обича да споделя светлините на прожекторите с когото и да било. Защо тогава се е съюзил с Голдблат, а вероятно и с Дрейк?

— И още нещо — подхвърли Голдблат, докато правеше пирамида с пръстите си. — Чувам, че поддържаш близки отношения с една от практикуващите рентгеноложки. Според мен в нашия отдел няма място за подобни отношения…

Филипс скочи на крака, присви очи и заплашително процеди:

— Само ако „подобни отношения“ се отразяват върху качеството на работата! Във всички други случаи „отделът“ няма право да се бърка в личния ми живот!

Обърна се и тръгна към вратата. Голдблат извика след него, споменавайки нещо за имиджа на рентгенологията, но той не се спря.

Не се спря и пред Хелън, която го чакаше на прага на кабинета с купчина книжа в ръце. Затръшна вратата след себе си, включи алтернатора и посегна към микрофона. Сега беше най-добре да потъне в работа и да не мисли. Телефонът иззвъня, но той не му обърна внимание. Хелън вдигна, миг по-късно зажужа интеркомът. Мартин стана, надникна през вратата и с мимики я попита кой е. Доктор Трейвис, отвърна само с устни тя.

Информацията беше, че в Медицински център „Ню Йорк“ твърдо не е постъпвала пациентка на име Лин Ан Лукас. Приятелят му беше обърнал цялата болница, беше проверил всички начини за трансфер на пациенти. Накрая го попита дали е открил нещо в приемното.

— Нищо — сковано отвърна Мартин. Обзе го чувство на срам, тъй като бе изгубил сума време на Трейвис, а сам почти не си беше мръднал пръста. Набра номера на приемното веднага след като приключи разговора. Настойчивостта му беше възнаградена и най-сетне го свързаха със сестрата, която отговаряше за изписването и трансферите. Попита я по какъв начин става прехвърлянето на пациент в друга болница, при това нощем.

— Пациентите не са затворници, докторе — отвърна с лек укор сестрата. — Вашата пациентка е била приета в спешното, така ли?

— Да.

— В трансфера й няма нищо необичайно. Редовна практика е да стабилизираме състоянието на пациентите, а след това да ги прехвърляме на личните им лекари, особено когато те нямат официален достъп до залата…

Филипс изсумтя в знак на съгласие, после помоли за всички сведения, отнасящи се до Лин Ан Лукас. Жената обясни, че ще се наложи да почака, тъй като за компютъра ще й трябва входящия номер на пациентката. Обеща да се обади веднага след като го открие.

Мартин направи опит да възобнови диктовките, но откри, че не може да се концентрира. Под носа му бяха болничните картони на Колинс и Макарти, които му напомниха за кръвотеченията, споменати от Дениз. Познанията му върху гинекологията като цяло и върху причинителите на тъканни изменения в частност бяха твърде повърхностни, за да може да разчита на тях. Стана, облече бялата манта и излезе от кабинета си, като тикна под мишница болничния картон на Катрин Колинс. Каза на Хелън, че ще се върне веднага и я предупреди да го търси на пейджъра само в краен случай.

Първата му цел беше библиотеката. Размина се с няколко пациенти, облечени в дрехи за лошо време и това го накара да се насочи към тунелите. До новата сграда на Медицинския факултет се стигаше по същото отклонение, което водеше към дома му. На няколко метра от него беше стълбището, изоставено след завършването на строителните работи.

Старият факултет трябваше да бъде ремонтиран и предоставен на нуждите на различните отделения в клиниката, които буквално плачеха за повече площ. Сред тях беше и рентгенологията. Но разходите се оказаха прекалено големи и средствата бяха изчерпани дори преди окончателното завършване на новата сграда. В резултат днес, две години по-късно, една част от нея все още не беше готова. Това автоматически отложи ремонта на старата сграда за неопределено време и клиниката трябваше да почака.