Робин Кук - Мозъци

— Ще попиташ сестра Блекмън, скъпа — отвърна Елън Коен, усети погледа на Мартин и игриво добави: — Аз все пак не съм лекар! Седни, госпожица Блекмън всеки момент ще се появи…

Но Кристин Линдквист явно реши, че униженията и притесненията за днес са й напълно достатъчни.

— Обещаха ми незабавен преглед! — повиши тон тя, след което започна да описва оплакванията си — главоболие, световъртеж и замъгляване на зрението. По тази причина не желаела да чака цял ден, както вчера. — Моля, позвънете на госпожица Блекмън да я уведомите. Тя сама ме потърси и изрично подчерта, че няма да има никакво чакане!

След тези думи младата жена се обърна и тръгна към един от свободните столове срещу Филипс. Походката й беше бавна и несигурна.

Елън Коен извъртя очи по посока на Филипс, но все пак се надигна и тръгна да търси сестрата. А той механично огледа бледото лице на момичето срещу себе си. Можеше да го прави спокойно, тъй като очите й бяха затворени. Изглеждаше на не повече от двадесет години. Забързано разтвори папката в скута си и потърси анамнезата на Катрин Колинс. Да, точно така — оплакванията бяха идентични. Главоболие, световъртеж и проблеми със зрението.

Отново закова поглед в бледото лице на Кристин Линдквист. Нима ще се окаже, че пред него седи още една пациентка с характерните отклонения в рентгена на главата? Изкушението беше огромно, макар че вече разполагаше с достатъчно снимки за общо потвърждение на компютърната диагноза. Изследванията на новопостъпила пациентка означаваха проследяване на състоянието й още от самото начало…

Този ход на мисли прогони и последните съмнения в душата му. Стана, приближи се до Кристин и леко я потупа по рамото. Тя подскочи от изненада и механично отметна кичур светла коса от челото си. Страхът в очите й го накара да потръпне от съчувствие. Но това не му попречи да отбележи, че момичето е много хубаво.

Подбирайки внимателно думите си, той се представи и каза, че случайно е дочул описанието на симптомите й. После поясни, че разполага с рентгенови снимки на четири момичета със същите оплаквания и няма да е зле, ако и на нея бъдат направени такива. Изрично добави, че това е обикновена предохранителна мярка, която не бива да бъде тълкувана като причина за тревога.

Тази болница е пълна с изненади, рече си Кристин. Вчера я накараха да чака цял ден, а днес и изпращат този доктор, чиято задача явно е свързана с успокоение на пациентите.

— Не обичам болниците — промърмори тя, благоразумно преглъщайки допълнението „и докторите“, което й беше на върха на езика.

— Честно казано и аз — усмихна се Филипс и изведнъж му се прииска да вземе под закрилата си тази красива млада жена: — Но една рентгенова снимка ще ви отнеме съвсем малко време…

— Чувствам се зле и бих искала час по-скоро да се прибера у дома — въздъхна с гримаса Кристин.

— Обещавам, че няма да се забавите. Само една снимка, ще ви я направя лично.

Кристин се поколеба. От една страна не понасяше болниците, но от друга наистина се чувстваше зле и искаше да получи някаква непосредствена помощ.

— Какво ще кажете? — настоя Филипс.

— Добре — кимна най-сетне тя.

— Прекрасно. Колко време ще се забавите тук, в клиниката?

— Не знам. Обещаха, че няма да е дълго.

— Ясно. Моля ви, не си тръгвайте без мен.

След няколко минути Кристин беше повикана в един от кабинетите за преглед. Почти едновременно с това се появи и доктор Харпър.

Филипс го беше виждал из болницата. Не го познаваше, но помнеше излъсканата му като билярдна топка глава. Скочи на крака и се представи.

Изведнъж се оказаха в конфузно положение. Като практикант Харпър нямаше право на кабинет, а помещенията за прегледи бяха заети. Стана така, че нямаше къде да разговарят и по тази причина се насочиха към дъното на тесния коридор.

— Какво мога да направя за вас? — попита с подозрение в гласа Харпър. Посещението на заместник-началника на рентгенологията беше доста странно, особено като се вземе предвид липсата на допирни точки с гинекологията.

Филипс започна отдалеч. Прояви интерес към организацията на работата в клиниката, откога Харпър работи тук, доволен ли е от работата си. Отговорите на гинеколога бяха кратки, подозрението в очите му нарасна. Обясни, че тук се работи на ротационен принцип и в продължение на два месеца именно той заема длъжността старши практикант. А след изтичането им се надява да получи покана и за постоянно място. После, след кратка, но изпълнена с напрежение пауза, добави: