Робин Кук - Мозъци

— Какво е станало тук, за Бога?

— Не питай — отвърна с гримаса Мартин и започна да си пробива път към бюрото. — Животът ми е пред разпадане, никакви умни съвети няма да ми помогнат…

Вдигна купчината послания, оставени от Хелън. Сред тях, точно според очакванията му, имаше обаждания от Голдблат и Дрейк. Погледа ги известно време, после разпери пръсти и листчетата полетяха към широкия отвор на кошчето за боклук. Включи компютъра и го захрани с новополучената черепна снимка на Кристин.

— Здрасти, как е работата?

На прага се беше изправил Майкълс. Един поглед му беше достатъчен да разбере, че от сутринта насам нещата не бяха претърпели кой знае каква промяна.

— Зависи за коя работа питаш — отвърна Филипс. — Ако е за програмата, всичко върви много добре. Захранил съм я с ограничено количество снимки, но въпреки това точността й е сто и десет процента!

— Отлично! — потърка ръце Майкълс.

— Не отлично, а фантастично! — поправи го Филипс. — За съжаление, тя е единственото нещо в тая къща, което работи, както трябва. Съжалявам, че нямам достатъчно време, за да й обърна вниманието, което заслужава. Бях доста изостанал с ежедневните задачи, но тази вечер ще остана до късно и ще вкарам в нея толкова снимки, колкото мога… — С периферното си зрение видя как Дениз изненадано го поглежда, но в същия момент се включи принтерът и той побърза да се насочи към него. Майкълс се изправи зад рамото му. Приличат на двойка родители, които са много горди с отрочето си, помисли си Дениз, наблюдавайки ги от средата на стаята.

— Разчита черепната снимка на едно момиче, което прегледах преди малко — поясни Филипс. — Казва се Кристин Линдквист. Подозирах, че има отклоненията, за които вече ти споменах. Но снимката й се оказа чиста…

— Защо си се хванал толкова яростно за тези отклонения? — попита Майкълс. — Лично аз бих предпочел да те видя ангажиран със самата програма. По-късно ще имаш достатъчно време да се правиш на откривател…

— Не познаваш докторите — въздъхна Мартин. — В момента, в който решим да представим тази малка машинка пред нищо неподозиращата медицинска общност, ще се окажем в ситуацията на Коперник, изправен срещу могъщата католическа църква на Средните векове. Строгите ни съдници могат да бъдат омилостивени единствено от нещо наистина значимо, от някакъв ясен рентгенологичен сигнал, създаден специално от програмата…

Печатащото устройство замлъкна и той откъсна листа. Очите му пробягаха по написаното и се заковаха на началния параграф.

— Не мога да повярвам! — прошепна смаяно той, после грабна снимката и трескаво я окачи на осветената рамка. Дланите му покриха основната част, пропускайки единствено една малка област в задната част на черепа. — Господи, ето го! Знаех си аз! Пациентката имаше прекалено характерни оплаквания! Програмата е направила сравнение с предишните случаи и благодарение на това е съумяла да открие това миниатюрно отклонение!

— Което ние самите не забелязахме — добави Дениз, пристъпила незабелязано зад гърба му. — Обхваща само връхчето на окципиталния лоб, без да засяга тилната част на двете полукълба.

— С това вероятно се характеризира началната фаза на заболяването — кимна Филипс.

— За какво заболяване става въпрос? — попита Майкълс.

— Още не знаем — отвърна приятелят му. — Но няколко пациенти имат едно особено отклонение в плътността на мозъчната тъкан, което е характерно за множествената склероза…

— Нищо не виждам — призна с въздишка Майкълс и се отдръпна от екрана.

— Става въпрос за тъканни изменения. Можеш да ги забележиш само в случай, че имаш ясна представа как изглежда нормалната тъкан. Но те са там, повярвай ми. Машината не си ги измисля. Утре ще повикам пациентката за допълнителни снимки на въпросната област. Ако се получат добре, може би и ти ще успееш да хванеш разликата…

Майкълс благоразумно посочи, че в случая неговото мнение е без никакво значение, после отклони поканата да хапнат нещо в болничната кафетерия и тръгна към вратата. На прага се спря и отново напомни на приятеля си да захрани компютъра с максимално количество стари снимки — единствен начин за елиминиране на евентуалните грешки в програмата. Вдигна ръка за сбогом и изчезна.

— Нетърпелив е, нали? — подхвърли Дениз.

— Има пълно основание за това — кимна Мартин. — Днес ми съобщи, че вече са разработили нов процесор за обработка на данните, далеч по-мощен от сегашния. Скоро ще бъдат готови да го монтират, а аз ги бавя…