Робин Кук - Мозъци

Върна се към списъка и задраска името на Колинс. Срещу името на Марино отбеляза „Моргата, среща с Върнър“. Имаше предчувствието, че този човек отлично знае какво се е случило с тялото на Лайза Марино. Срещу името на Макарти написа „лабораторията на неврохирургията“. Остана само Лукас. От Трейвис знаеше, че тя не е в Медицински център „Ню Йорк“, освен ако не беше постъпила там под чуждо име. Но това беше малко вероятно и след известно колебание срещу името й се появи забележката „сестрата от нощната смяна в невро–14, запад“.

Взе слушалката и отново набра номера на приемното. Насреща вдигнаха едва след 36 сигнала, но отново се оказа, че не е попаднал на когото трябва. Остави името си с молбата да го потърсят и затвори.

Междувременно компютърът приключи с обработката на данните. Филипс изчете заключението, сравни го с написаното в картона и с нарастващо вълнение се зае да изследва самите снимки. Оказа се, че компютърът не само беше уловил всичко, отбелязано в заключението, но и го беше допълнил с нещо, което бе останало незабелязано от очите на лекарите — леко удебеление на костта около синусите. След внимателен оглед на снимките, той беше принуден да признае, че машината е абсолютно права. Вълнението му се усили.

Зае се със следващия комплект, но работата му беше прекъсната от Хелън, която надникна от вратата и с леко смущение съобщи, че „големият бос“ иска да го види веднага.

Кабинетът на доктор Харобд Голдблат се намираше в дъното на коридора. Широките му прозорци гледаха към градината от нещо като еркер, стърчащ като туморно образувание от фасадата на сградата. Дебелият килим на пода и дървената облицовка на стените сочеха по недвусмислен начин, че това е кабинет на важна личност в болничната йерархия. Филипс имаше чувството, че влиза в кантората на солидна юридическа фирма.

Голдблат се беше настанил зад масивно махагоново писалище. Помещението беше остъклено от три страни, а писалището гледаше към вратата. Веднага личеше, че приликата с Овалния кабинет не е случайна. Голдблат беше от хората, които се прекланят пред механизмите на властта. След дълги години макиавелиански маневри и интриги, в крайна сметка той беше успял да постигне мечтата на живота си — да се превърне във фигура с международна известност в областта на рентгенологията. В хода на този процес бе успял да се превърне в един от най-добрите специалисти по неврорентгенология, но това беше минало — ръководните длъжности бяха взели своето и в момента професионалните му познания трудно можеха да бъдат наречени съвременни. Отношението му към възможностите на мозъчния скенер предизвикваше ирония в душата на Мартин, но това не му пречеше да се възхищава от този човек, направил твърде много за издигане престижа на рентгенологията като цяло.

Голдблат стана да стисне ръката му, след което го покани да се настани в креслото, поставено малко встрани от махагоновото писалище. Беше пъргав и енергичен 64-годишен мъж, който продължаваше да се облича по начина, по който го беше правил при дипломирането си в Харвард през 1939 година. Реверите на сакото му вероятно са били на мода през 50-те, а крачолите на торбестите панталони свършваха на два-три сантиметра над глезените. Отдалеч личеше, че вратовръзката му е шита ръчно, тънките райета върху плата изглеждаха несиметрични и смачкани. Прошарената му коса беше късо подстригана, очите зад очилата с телени рамки гледаха будно.

Върнал се обратно на мястото си, Голдблат облегна лакти на писалището и преплете пръсти.

— Доктор Филипс — започна със звучен бас той. — Изваждането на едва изстинали трупове от болничната морга не се вмества в моите представи за нормално практикуване на медицинската професия.

Мартин побърза да се съгласи с мнението, а после сбито изложи причините за това свое необичайно решение. На първо място го запозна с новата компютърна програма за разчитане на рентгенови снимки, а след това и с начина, по който машината бе открила аномалиите в черепните изображения на Лайза Марино. Подчерта необходимостта от допълнителен сравнителен материал, която го беше принудила да потърси нови данни.

Голдблат търпеливо го изслуша, после поклати глава и се усмихна.

— Мартин, Мартин — заряза официалния тон той. — Като те слушам, започвам да се питам дали всъщност знаеш какво вършиш…

— Знам, разбира се — изненадано го погледна Филипс.

— Нямам предвид техническата страна на твоята дейност — уточни Голдблат. — Тук става въпрос за нещо съвсем друго. Честно казано, аз не съм убеден, че отделът може да подкрепя проект, чиято крайна цел е още по-голямото увеличение на дистанцията между пациент и лекар. На практика ти работиш върху система, която има за цел да подмени изцяло работата на рентгенолога.