Робин Кук - Мозъци

— Добре, да забравим Марино — тежко въздъхна той. — Открих друга пациентка със същите изменения, казва се Елън Макарти. За съжаление тя е починала при автомобилна катастрофа. Аутопсията й е била направена тук, в нашата патология. Мозъкът е бил изваден и предаден на неврохирургията. Искам да получа достъп до него.

— Аз пък искам да ми се разкараш от главата! За разлика от теб, аз съм зает човек и оперирам живи хора, вместо да си седя на задника и да разглеждам разни снимки!

Манърхайм се обърна и понечи да се отдалечи.

Филипс с мъка удържа гневното си избухване. Какво тъпо и нахално провинциално копеле, стисна зъби той. Все пак успя да прецени, че човекът насреща умишлено търси скандал, овладя се и хладно подхвърли:

— Трябва ти психиатър, доктор Манърхайм!

Манърхайм рязко се завъртя, очите му се наляха с кръв. Но Филипс вече беше напуснал залата. Ненавистта на хирурга към психиатрията беше публична тайна. За него тази наука противоречеше на абсолютно всичко, в което вярваше. Една суперконцептуална глупост, измислена от хора с болни мозъци. Препоръката да се обърне към някой от нейните представители беше възможно най-тежката обида за човек като него. Обзет от сляпа ярост, той се втурна в съблекалнята, смъкна изцапаните с кръв хирургически обувки и ги запрати по посока на дългата редица метални шкафчета.

Ръката му се стрелна към телефона на стената. Проведе два разговора, и двата на висок глас. Първо се свърза с директора на болницата Стенли Дрейк, а след това — с началника на рентгеновото отделение доктор Харолд Голблат. И двамата изслушаха с почтително мълчание гневните му настоявания да се вземат мерки срещу недопустимото поведение на Мартин Филипс. В тази болница уважаваха главния хирург, а дори и мъничко се страхуваха от него…

Филипс не беше от хората, които се ядосват лесно. Но сега, крачейки към кабинета си, той буквално кипеше.

— След петнадесет минути имате лекция — предупреди го Хелън, забелязала появата му пред вратата на кабинета.

Той промърмори нещо под нос и я подмина. С изненада установи, че Дениз е седнала пред алтернатора и разглежда снимките на Макарти и Колинс.

— Какво ще кажеш да хапнем нещо, старче? — обърна се да го погледне тя.

— Нямам време! — троснато отвърна той и се тръшна на стола.

— Виждам, че си в прекрасно настроение…

Той само въздъхна и скри лице между дланите си. Дениз замълча и бавно се изправи.

— Извинявай, но цяла сутрин си късам нервите — промърмори през пръсти той. — В тази болница са способни да издигат невероятни бариери срещу всеки, който прояви желание да си изясни състоянието на нещата. По всяка вероятност съм на прага на важно откритие в областта на рентгенологията, но болницата прави всичко възможно да ми попречи!

— Хегел казва, че нищо велико на този свят не се е родило без страст — усмихна се Дениз. Увлечението й по философията датираше още от гимназията. А неотдавна откри, че Мартин обича да я слуша как цитира великите мислители.

Той най-сетне свали ръцете си и се усмихна.

— Която снощи май не ми беше достатъчна…

— Ще отмина без коментар малко странната ти интерпретация на тази дума — дяволито го погледна тя. — Мисля, че Хегел е вложил малко по-друг смисъл в нея… Но както и да е. Мисля, че е време за обед. Сигурен ли си, че не искаш да ми правиш компания?

— Няма начин. След малко имам лекция.

Дениз тръгна към вратата, после се спря.

— Между другото, в картоните на Макарти и Колинс е отбелязано наличието на слабо кръвотечение…

— Така ли? — вдигна глава Филипс. — Аз пък мислех, че гинекологическото им състояние е нормално.

— Нормално е — кимна младата жена. — Тези епизодични кръвотечения се срещат и при напълно здрави жени. Наричат ги атипични, за да се подчертае, че нямат патологичен характер…

— И това е често срещано явление, така ли?

— Не съвсем. Състоянието на пациентките се следи до момента, в който нещата се нормализират. Но в тези папки липсват заключения за нормализиране. Всъщност, споменавам ти всичко това просто защото ми се наби в очите. Вероятно е без значение. Чао…

Филипс махна с ръка, но остана зад бюрото си. Опита се да си спомни какво пишеше в болничния картон на Лайза Марино. Май и там се споменаваше за същите смущения. Стана и надникна през отворената врата, за да привлече вниманието на Хелън.

— Напомни ми, че следобед трябва да отскоча до Клиниката по гинекология — помоли я той.

Точно в 13,05 часа Филипс влезе в заседателната зала „Валовски Мемориъл“. Под мишницата си държеше папка с надпис „Встъпителна лекция на тема изследвания с мозъчен скенер“. Тази зала нямаше нищо общо с останалата час от рентгенологичното отделение — тясно, неудобно и задръстено с остаряло оборудване. Тук всичко беше луксозно, обзавеждането наподобяваше холивудски салон за частни кинопрожекции. Удобните, тапицирани със скъпа дамаска кресла, бяха разположени амфитеатрално спрямо големия екран на стената. Всички бяха заети.