Робин Кук - Мозъци

Обзет от нов прилив на ентусиазъм, той седна на столчето пред алтернатора и започна сканирането с помощта на педала под масата. Търсеше единствено патологичните изменения, които беше открил в снимките на Марино, Лукас, Колинс и Макарти. Беше прегледал почти половината, когато в кабинета влезе Дениз.

Видът й беше ужасен. Винаги блестящата й коса изглеждаше мазна, под очите й имаше тъмни кръгове.

Прегърна го за поздрав и се отпусна на съседния стол. Той загрижено й предложи да отскочи до стаята за почивка и да подремне. А след това, ако има желание за работа, може да го потърси в ангиографията. Това означаваше, че е твърдо решен да започне задълбочени изследвания.

— Задръж малко — поклати глава Дениз. — Никакви привилегии за любовницата на господаря. Ред ми е да присъствам на упражненията по церебрална ангиография и възнамерявам да го сторя, независимо дали съм спала, или не!

Мартин моментално разбра, че е допуснал грешка. Дениз не беше от хората, които са склонни на компромис по отношение на професионалните си задължения. Усмихна се и одобрително я потупа по ръката.

— Но ще отскоча да си взема един душ — някак засрамено промърмори тя. — След тридесет минути отново съм тук.

Той я изпрати с поглед, после отново се обърна с лице към осветения екран. Стори му се, че забелязва нещо ново в хаоса, който цареше върху бюрото му, стана и се насочи натам. Откри два болнични картона, към които беше прикрепена бележка от Ранди. В нея пишеше, че останалата част от поръчката ще бъде изпълнена на следващата вечер. Картоните бяха на Катрин Колинс и Елън Макарти.

Филипс ги пренесе пред екрана и отвори този, който беше отгоре. Оказа се на Колинс. Запознаването с основната информация му отне само няколко минути. Катрин Колинс беше бяло момиче на 21 години с неизяснени неврологични отклонения. След обстойно изследване от невролог твърда диагноза не е била поставена, но наличието на множествена склероза не беше изключено.

Филипс се въоръжи с търпение и изчете всичко докрай. В края на анамнезата беше отбелязано, че преди около месец пациентката е престанала да посещава лабораторията. Анализите до тази дата бяха чести, обикновено придружени с препоръка за повторно изследване. Явно на момичето му беше писнало.

Разтвори папката на Елън Макарти, която беше значително по-тънка. Тя беше на двадесет и две, с два документирани припадъка. И нейните изследвания прекъсваха без никакво обяснение, но някъде преди около два месеца. В едно от полетата за забележки дори беше отбелязано, че след седмица пациентката трябва да бъде подложена на енцефалограма по време на сън. Но тази процедура така и не беше извършена. Диагноза също липсваше.

Появи се Хелън с обичайните проблеми за деня. Но преди да го запознае с тях, тя му поднесе чаша горещо кафе и парче орехов сладкиш. А с тях и първата неприятна новина: Фергюсън им дал срок да опразнят склада до обед, иначе щели да събират материалите си по улицата.

Мартин нямаше представа какво може да направи. Отделът и без това беше натъпкан на два пъти по-малка площ от всички предписания. Каза на Хелън временно да прехвърлят материалите в кабинета му, просто за да разкара от главата си онзи шибан бюрократ. По-нататък щеше да мисли какво може да се направи.

Хелън кимна с глава и премина на проблема с лабораторните техници, които бяха намислили да се женят. Филипс директно отказа да се занимава с тях и нареди да ги прехвърлят на Робинс. На което секретарката търпеливо обясни, че именно Робинс е повдигнал въпроса и чака решение от ръководството.

— Мамка му! — изруга Филипс. В случая се оказа притиснат до стената. Ако уволни проклетите откачалки, те лесно щяха да си намерят работа, докато той трябваше да търси нови хора, които несъмнено ще се окажат неподготвени. — Попитай ги колко време възнамеряват да отсъстват… — От устата му излетя тежка въздишка. Той самият не беше излизал в отпуска повече от две години.

Хелън прелисти бележника си. Корнелия Роджърс от машинописната секция отново била болна, за девети ден през текущия месец. Това беше нов рекорд, тъй като за петте месеца работа в неврорентгенологията, мадамата отсъстваше средно по седем дни. Филипс беше запитан как ще реагира.

Как ли, стисна зъби той. Единственото му желание беше да подложат онази кекла на бой с тояги, а след това да я завържат и да я хвърлят в Ийст Ривър.

— Ти какво предлагаш? — успя да се овладее той.

— Мисля, че е време да й направим официално предупреждение.