— Добре, имай грижата…
Преди да напусне, секретарката му напомни, че в един следобед има упражнения в скенера с поредната група студенти.
— Направи ми една услуга — спря я Филипс. — В отделението лежи пациентка на име Лин Ан Лукас. Погрижи се да я подготвят за мозъчен скенер и политомография, които трябва да бъдат направени още тази сутрин. Ако има някакви проблеми, кажи на лаборантите, че това е моя лична молба. Нека се обадят преди да започнат…
Хелън си записа нещо в бележника и излезе, а Мартин побърза да насочи вниманието си към двата картона, фактът, че и двете момичета бяха показали неврологични симптоми, беше доста окуражаващ, особено при случая с Катрин Колинс, за която имаше подозрения за заболяване от множествена склероза. По отношение на Елън Макарти трябваше да направи справка с клиничната картина на заболяването и да види дали тя включва припадъци. Да, включваше. В по-малко от десет процента от случаите, но все пак включваше… Но защо и двете момичета бяха прекъснали лечението? Проследяването на заболяването им щеше да е трудно, а вероятно и невъзможно, особено ако бяха решили да се обърнат към други специалисти, в други градове.
Хелън звънна да му съобщи, че в кабинета по церебрална ангиография го очакват. Той навлече престилката с оловно покритие, взе картоните на Колинс и Макарти и излезе. Спря се пред бюрото на Хелън, остави папките и я помоли да открие пациентките с молба да дойдат в клиниката за допълнителен рентген. Предупреди я да действа внимателно, за да не ги изплаши, но едновременно с това да им внуши, че тези изследвания са от важно значение за здравето им.
Дениз го чакаше на долния етаж. Беше взела душ и сменила дрехите си. Трансформацията във външния й вид изглеждаше чудотворна. Умората беше изчезнала от лицето й, светлокафявите очи гледаха будно под хирургическата маска. Филипс изпита желанието да я докосне, но се задоволи само с продължителен поглед, в който се четеше обожание.
Тя имаше достатъчно опит при ангиографиите и той с готовност пое ролята на асистент. Ръцете й сръчно вкараха катетъра в отворената вена на пациента. Филипс мълчеше и гледаше, готов да се намеси в случай на необходимост. Но такъв случай не се появи. Пациентът беше същият онзи Харолд Шилер, на когото вчера бяха правили мозъчен скенер. Точно според очакванията на Мартин, Манърхайм беше поискал церебрална ангиография с очевидното намерение да оперира, въпреки всички индикации, че този случай не подлежи на оперативна намеса.
Един час по-късно процедурата беше на път да приключи.
— Правиш това едва от няколко седмици, но вече си по-добра от мен — прошепна Мартин и неволно се усмихна на червенината, която изби над маската на младата жена. После я остави да довърши сама, като я помоли да му звънне за следващия пациент. Искаше да довърши изследването на двете пациентки, които го интересуваха, а след това да захрани компютъра на Майкълс с максимално количество стари черепни снимки. Беше изчислил, че ако вкарва в машината стотина комплекта на ден, цялата операция ще приключи за около месец и половина. Възнамеряваше да прехвърля на партньора си всички пропуски, които бъдат открити в хода на този процес. Така, когато захранването приключи, Майкълс положително ще бъде готов с подобрен вариант на програмата… А след това, вероятно някъде през юли, ще могат да направят своето научно съобщение пред нищо неподозиращата медицинска общност.
Хелън обаче го посрещна с куп неприятни новини. Не беше успяла да изпълни нито едно от нарежданията му. През нощта бяха преместили Лин Ан Лукас в Медицинския център „Ню Йорк“, а положението около Катрин Колинс и Елън Макарти беше още по-смущаващо. Катрин не се беше появявала в университета повече от месец и властите я бяха обявили за издирване, а Елън Макарти беше мъртва. Преди два месеца направила катастрофа на магистралата Уест Сайд.
— Исусе! — зяпна Филипс. — Ти шегуваш ли се?
— Съжалявам, но това беше всичко, което открих — отвърна Хелън.
Филипс с недоумение поклати глава. Беше убеден, че ще има възможност да изследва поне един от тези три случая. Влезе в кабинета и заби замислен поглед в насрещната стена. Импулсивен по характер, той трудно възприемаше подобни ситуации.
Удари дланта си с юмрук и започна да крачи напред-назад. Колинс е изчезнала, полицията я издирва. Това означава, че за момента не може да се направи нищо. Макарти? След фаталния инцидент трябва да са я закарали в някоя болница. Но в коя точно? Лукас? Тук имаше някаква надежда. Бяха я прехвърлили в „Ню Йорк“, където имаше познати. Положението щеше да бъде безнадеждно, ако я бяха откарали в „Белвю“ например…
Читать дальше