Робин Кук - Мозъци

— За мен сте напълно здрава — най-сетне приключи той и преметна стетоскопа зад яката на престилката си. — Предлагам да вземете два доктора, а след това да дойдете на преглед от аспирините… — Засмя се на собствената си шега и очаквателно я погледна. Но Лин Ан не отвърна на усмивката му. Беше решила да не се предава лесно, особено след непоносимо дългото чакане. Докторът забеляза липсата на реакция и отново стана сериозен: — Наистина вземете аспирин, който положително ще ви облекчи. А утре елате на преглед в неврологията, те може би ще открият нещо повече…

— Искам този преглед сега! — отсече Лин Ан.

— Не става — поклати глава докторът. — Тук е спешно отделение, а не поликлиника.

— Не ме интересува! — сбърчи вежди момичето.

— Добре, добре — внезапно се предаде Хъгинс. — Ще ви изпратя не само в неврологията, но и на очен лекар. Но ви предупреждавам, че ще чакате дълго!

Лин Ан само кимна с глава. Не искаше този доктор да разбере, че е на прага на сълзите.

Чакането наистина се оказа дълго. Зацапаният параван се отмести едва след шест следобед. Лин Ан вдигна глава и се взря в брадатата физиономия на доктор Уейн Томас. Остана изненадана от факта, че човекът срещу нея е чернокож. Никога досега не беше срещала чернокож доктор. После бързо прогони изненадата и започна да отговаря на въпросите му.

Доктор Томас откри няколко подробности, които му се сториха важни. Преди три дни Лин Ан беше имала поредния „епизод“, както наричаше пристъпите си тя. Той я беше накарал да захвърли книгата и да скочи от леглото. Беше се „опомнила“ просната на пода. Над слепоочието си напипала солидна цицина, очевидно получена вследствие на падането. После доктор Томас научи за две леки кръвотечения, които бяха принудили момичето да се обърне към гинеколог. Там я прегледали и я поканили да ги посети още веднъж през идущата седмица. Имала възпаление на пикочните канали, успешно излекувано със сяра.

Приключил с въпросите, доктор Томас повика една от дежурните сестри и подложи Лин Ан на най-подробния преглед в живота й. Повтори процедурите, до които беше прибягнал доктор Хъгинс, след което обаче продължи. Повечето от тези процедури бяха пълна загадка за Лин Ан, но тя изпитваше задоволство от прецизността на лекаря. Особено неприятна се оказа ломбалната пунктура. Легнала на една страна с притиснати към брадичката колене, Лин Ан усети остро убождане в долната част на гърба, което бързо отшумя.

После доктор Томас каза, че трябва да я снимат на рентген. Искаше да бъде сигурен, че падането по време на припадъка не е довело до фрактура на черепа. Преди да си тръгне подхвърли, че някои части на тялото й са по-малко чувствителни от останалите и това засега е единственото отклонение от нормалното й физическо състояние. После честно си призна, че не знае дали това има някакво значение или не.

Лин Ан остана сама и отново зачака.

— Можеш ли да повярваш? — попита с пълна уста Филипс. — Първата изпусната от Манърхайм пациентка е точно тази, на която аз трябваше да направя допълнителни изследвания!

— Била е само на двадесет и една, нали? — попита Дениз.

— Да — кимна Мартин и си посоли сандвича. — Трагедията всъщност е двойна, тъй като не успях да й направя снимките.

Бяха отнесли металните подноси на най-отдалечената от щанда маса, опитвайки се да избягат максимално далеч от обичайното оживление, което цареше в болничната кафетерия. Това не беше лесно. Стените тук бяха с цвят на горчица, на пода имаше мръсносив линолеум, а пластмасовите столове имаха противен жълто-зеленикав цвят. Монотонен глас от репродуктора над главите им изреждаше имената на лекарите, които трябва незабавно да се обадят на съответните вътрешни номера.

— Защо са я оперирали? — попита Дениз и зарови вилицата си в салатата.

— Имала е припадъци със загуба на съзнание, а може би и множествена склероза. Следобед, малко след като се разделихме, изведнъж ми хрумна, че промените в мозъчната консистенция на снимките вероятно се дължат на неврологично заболяване в доста напреднала форма. Проверих картона й и видях, че лекуващите лекари са допуснали наличието на множествена склероза.

— А правил ли си снимки на пациенти с доказана множествена склероза? — вдигна глава Дениз.

— Започвам довечера — отвърна Мартин. — За да проверим програмата на Майкълс трябва да вкараме в машината максимално количество снимки на черепа. Ще бъде много любопитно, ако открия и други случаи с подобни изменения.