Робин Кук - Мозъци

— Това май означава, че вашата научно-изследователска програма набира скорост, а?

— Надявам се — кимна Мартин, отхапа връхчето на някакъв аспарагус и побърза да го изплюе в чинията. — Опитвам се да не бъда прекалено развълнуван на този начален етап, но перспективите наистина са отлични. Това е причината, поради която проявих интерес към случая Марино. Той обещаваше съвсем конкретни резултати. На практика не всичко е загубено, тъй като довечера ще я аутопсират, след което аз ще се опитам да направя сравнение между моите снимки и патологичните заключения. Ако действително се окаже множествена склероза, играта започва отначало. Но трябва да ти кажа, че рутинната работа в клиниката ми идва до гуша и трябва да намеря начин да се измъкна от нея, поне за един-два дни в седмицата…

Дениз остави вилицата и погледна в неспокойните му сини очи.

— Как така ще се измъкнеш от клиничната работа? Та ти си един от най-добрите неврорентгенолози в тази болница, а и не само в нея! Защо не помислиш за пациентите, които печелят от твоята работа? Ако зарежеш клиничната рентгенология, ще допуснеш огромна грешка!

Мартин се протегна и хвана пръстите на ръката й. За пръв път не му пукаше, че могат да ги видят.

— На този етап от живота ме интересуват само две неща, Дениз — меко промълви той. — Ти и моята научна работа. Признавам, че ако имаше начин да си изкарвам хляба като бъда около теб, със сигурност ще забравя и научната си работа…

В очите й се появи несигурност. Не знаеше дали да се почувства поласкана или разтревожена. Отдавна вече усещаше нарастващата привързаност на този мъж, но нямаше представа дали той е в състояние да се обвърже. В началото изпитваше огромно страхопочитание от репутацията и енциклопедичните му познания в областта на рентгенологията. Той бързо се превърна в идол — както в интимно, така и в професионално отношение. Но никога не си беше позволявала да мисли, че отношенията им могат да имат някакво определено бъдеще. Самата тя не беше сигурна, че е готова за него.

— Виж какво, тук не е нито мястото, нито времето за подобни разговори — рече Мартин и отмести чинията си встрани. — Но е важно да знаеш откъде идвам и някъде вървя. Ти все още си в началния стадий на клиничната специализация и този стадий винаги изглежда многообещаващ. Отделяш почти цялото си време на пациентите, учиш, чувстваш се напълно удовлетворена. За съжаление аз самият отделям твърде малко време на подобни занимания. Огромната част от времето ми минава в административна работа и вечната битка с бюрократите. Усещам, че всичко това започва да ми идва до гуша!

Дениз вдигна лявата си ръка, която продължаваше да е в дланта му. Устните й леко докоснаха кокалчетата на пръстите му. Направи го бързо и го стрелна изпод полуспуснатите си клепачи. Това беше преднамерена кокетност, предназначена да разтопи гнева, който се надигаше в душата му. Действието й беше светкавично: Мартин отметна глава и се разсмя. После пусна ръката й и се огледа да види дали някой не ги наблюдава.

Пейджърът на колана му накара и двамата да подскочат. Мартин стана и се насочи към телефоните. Дениз гледаше след него. Беше го харесала още в деня, в който се запознаха, привлечена от чувството му за хумор и малко изненадващата чувствителност, която проявяваше на моменти. А признанието му преди малко я накара да го обича още повече.

Но наистина ли изпитваше неудовлетворение? Не беше ли недоволството му от административната работа просто прикритие на недоволството, че остарява, че професионалната страна на живота му неусетно е станала твърде предвидима? Дениз не можеше да си даде отговор на подобен въпрос. Мартин винаги беше работил с охота и всеотдайност, в поведението му на работното място никога не бяха се долавяли скука и апатия. Тя се почувства трогната от факта, че е споделил с нея чувствата, които вълнуват душата му. Това беше доказателство, че той държи на тяхната връзка, при това далеч повече, отколкото Дениз беше допускала някога.

Наблюдавайки фигурата му със слушалка в ръка, тя си даде сметка и за един друг аспект на отношенията им. Благодарение на този човек беше успяла да сложи точка на една друга връзка, чиято характерна черта беше пълната деструктивност. Още като студентка се беше запознала с млад и блестящ практикант в неврологията, който майсторски манипулираше чувствата й. Благодарение на изолирания си живот в общежитието, Дениз му се отдаде изцяло — тялом и духом. Беше абсолютно убедена, че може и трябва да свърже живота и кариерата си с човек от медицинските среди. А Ричард Друкър от своя страна прояви достатъчно проницателност, за да забележи това и да я увери във взаимността на чувствата си. На практика обаче не беше така. Връзката им се проточи във времето, а той ловко манипулираше чувствата й без да се обвързва по един или друг начин. В резултат тя стана жертва на своята привързаност и не успя да скъса с него, дори след унижението от няколкото му връзки с други жени, за които получи безспорни доказателства. Продължаваше да се връща при него като старо куче, свикнало с грубостите на стопанина си, в душата й продължаваше да тлее надеждата, че той ще се промени и ще се превърне в човека, за когото го беше взела в началото. После, както обикновено става, тази надежда премина в отчаяние, а тя започна да се съмнява в собствената си женственост, вместо в липсата на зрялост у Ричард. Едва след като се запозна с Мартин успя да излезе от това състояние.