Агата Кристи - Смърт в облаците

Той поклати глава и се намръщи.

— Мадмоазел, в този случай има някакъв неизвестен фактор. Всичко говори за това.

Два дни след пристигането си в Париж, Поаро и секретарката му отидоха да вечерят в малък ресторант заедно с Дюпон баща и син, като гости на Поаро.

Джейн реши, че старият Дюпон е не по-малко очарователен от сина си, но почти не й се отдаде възможност да поговори с него, защото Поаро го обсеби безкомпромисно още от самото начало. Тя намери младия Дюпон също така лесен за общуване, както и в Лондон. Приятното му, момчешко държане й допадна както и преди. Беше толкова симпатичен!

Въпреки всичко, докато говореше и се смееше със събеседника си, Джейн напрягаше уши, за да долови какво си приказват двамата възрастни мъже. Чудеше се какво точно иска да научи Поаро. Доколкото можеше да чуе, досега не бяха обелили и дума за убийството. Белгиецът умело насочваше разговора към миналото. Интересът му към археологическите проучвания в Персия й се струваше искрен и дълбок. Мосю Дюпон изглежда се наслаждаваше на вечерта изключително много. Рядко попадаше на толкова интелигентен и внимателен слушател.

Не стана съвсем ясно чие беше предложението двамата млади да отидат на кино, но когато те тръгнаха, Поаро приближи стола си до масата и сякаш беше готов с още по-голямо внимание да слуша за археологическите проучвания.

— Да, разбирам — каза той. — Естествено в тези тежки времена е много трудно да се съберат достатъчно средства. Приемате ли частни дарения?

Мосю Дюпон се засмя.

— Скъпи приятелю! Та ние се молим на колене за тях! Само че нашите разкопки не могат да привлекат вниманието на голямата част от хората. Те искат главозамайващи открития… Най-много им харесва златото… когато е в големи количества. Просто удивително е колко малко средният човек се интересува от стари глинени съдове. Грънчарството… цялата история на човешкия род може да се представи чрез грънчарството… Оформление, технология…

Мосю Дюпон бе отишъл далеч. Умоляваше Поаро да не се заблуждава от недоказаните твърдения в публикациите на Хикс, от наистина престъпните грешки в датирането на Игрек и от безнадеждно псевдонаучното отделяне на пластовете на Зет. Поаро тържествено обеща да не се заблуждава от публикациите на тези учени господа и попита:

— Какво ще кажете например за едно дарение от петстотин лири…

От вълнение мосю Дюпон едва не събори масата.

— Вие… Вие ми предлагате това? На мен? За да подпомогнете изследванията ни! Но това е великолепно, зашеметяващо! Най-голямото частно дарение, което сме получавали досега…

Поаро се прокашля.

— Трябва да призная… Една малка услуга…

— Но, да! Сувенир… Някакъв образец древна керамика…

— Не, не. Не ме разбрахте — прекъсна го Поаро, преди Дюпон да започне отново. — Става дума за секретарката ми. Възможно ли е да дойде с вас при някоя от експедициите ви?

За миг мосю Дюпон сякаш се разочарова.

— Е — каза той и подръпна мустаците си. — Предполагам, че ще може да се уреди. Ще трябва да поговоря и със сина си. С нас ще бъдат моят племенник и жена му… Смятахме да заминем само хора от семейството. Но все пак ще говоря с Жан…

— Мадмоазел Грей страстно се интересува от древно грънчарство. Миналото за нея е нещо изключително. Освен това мечтата на живота й е да участва в разкопки… Да не говорим за наистина възхитителните й умения да кърпи чорапи и да шие копчета…

— Полезни умения.

— Разбира се. Та, разказвахте ми за грънчарството на Суса.

Мосю Дюпон с радост възобнови монолога си, в който изложи собствените си теории за Суса I и Суса II.

Когато Поаро стигна до хотела, завари Жан Дюпон и Джейн да се сбогуват във фоайето.

В асансьора Поаро каза на Джейн:

— Намерих ви една много интересна работа. Тази пролет ще можете да придружите двамата Дюпон в Персия.

Джейн се втренчи в него.

— Полудяхте ли?

— Когато ви направят предложението, ще приемете с всички признаци на възторг.

— Разбира се, че няма да замина за Персия! Ще бъда в Канада или Нова Зеландия с Норман.

Поаро и се усмихна добродушно.

— Мило дете, до следващия март има доста време. Да изразиш възторг е едно, да си купиш билет за пътуването — съвсем друго. По съшия начин аз обещах да направя дарение… Но не съм подписал никакъв чек. Между другото, утре сутринта ще трябва да ви купя някакъв наръчник по древното грънчарство от Близкия Изток. Казах, че то е ваша слабост.

Джейн въздъхна.