Агата Кристи - Смърт в облаците

— А сега смятате отново да зарежете професията си и да заминете за Канада. Изглежда имате слабост към колониите.

— Този път ще бъда принуден да постъпя така.

— Просто не е за вярване колко често обстоятелствата принуждават човек да направи точно това, което му се иска да направи.

— Нищо не ме принуждава да замина — каза Джейн с копнеж. — Ще ми се да не беше така.

— Е, добре. Правя ви предложение тук и сега. Следващата седмица заминавам за Париж. Ако желаете, можете да работите като моя секретарка. Ще ви давам добра заплата.

Джейн поклати глава.

— Не бива да напускам Антоан. Там имам добра работа.

— Тази, която предлагам, също е добра.

— Да, но е само временна.

— Мога да ви издействам друга подобна.

— Благодаря, но не мисля, че ще рискувам.

Поаро я погледна и се усмихна тайнствено.

Три дни по-късно телефонът му иззвъня.

— Мосю Поаро? — Беше Джейн. — Онова предложение още ли е валидно?

— Да, разбира се. Заминавам за Париж в понеделник.

— Наистина ли? Мога ли да дойда с вас?

— Да. А какво ви накара да промените решението си?

— Скарах се Антоан. В интерес на истината една клиентка ме изкара от кожата. Беше абсолютна… не, не мога да кажа това по телефона. Бях малко изнервена и вместо да си държа езика зад зъбите, аз избухнах и й казах точно какво мисля за нея.

— А, да. Мисълта за големите открити пространства.

— Какво казахте?

— Казах, че умът ви е бил зает с нещо друго.

— Не умът ми, езикът ми излезе извън контрол. Достави ми удоволствие… Очите й се изцъклиха като на противния й пекинез, още малко щяха да изпаднат… но както и да е. Изхвърлиха ме и това е. Може би някога ще си намеря друга работа, но първо искам да отида до Париж.

— Добре, заминаваме. По пътя ще ви дам подробни инструкции.

Поаро и новата му секретарка не пътуваха със самолет, за което Джейн тайно беше благодарна. Неприятното преживяване от първия й полет бе разклатило нервите й, а освен това тя не искаше да си припомня отпуснатата на седалката фигура, облечена в черно…

Във влака от Кале до Париж те бяха сами в купето и Поаро обясни на Джейн какви са плановете му.

— В Париж има няколко души, с които искам да се срещна — адвоката, мосю Тибо, мосю Фурние от полицията… Меланхоличен човек, но иначе интелигентен… И най-накрая двамата Дюпон… Мадмоазел Джейн, докато аз се занимавам с бащата, искам да поверя сина на вас. Вие сте много очарователна, привлекателна… Предполагам, че младият Дюпон не ви е забравил…

— Виждахме сме се и след това — отговори Джейн и леко се изчерви.

— Така ли? И как стана това?

Джейн се изчерви още повече и описа срещата в ресторанта.

— Отлично! Още по-добре. Колко добра беше идеята да ви взема със себе си в Париж! А сега слушайте внимателно, мадмоазел Джейн. Трябва да се стремите доколкото е възможно да не споменавате убийството на мадам Жизел, но не избягвайте темата, ако я подхване Дюпон. Би било добре, ако успеете да го оставите с впечатлението, че е заподозряна лейди Хорбъри, но не трябва да го казвате изрично. Реших да замина за Париж най-вече за да поговоря с мосю Фурние и за да се опитам да разбера повече подробности за отношенията на лейди Хорбъри с убитата.

— Горката лейди Хорбъри! Изкарахте я истинско чудовище!

— Не мога да кажа, че е от жените, от които се възхищавам… Ще й дам възможност поне веднъж да е полезна с нещо.

Джейн се поколеба за малко и след това попита:

— Не подозирате младия Дюпон, нали?

— Не, не, не. Искам единствено да получа информация. — Поаро я стрелна с очи. — Той ви привлича, нали? Този млад човек… Има сексапил?

Джейн се засмя.

— Не, не бих казала това за него. Той е много семпъл, но пък е мил.

— Значи така го определяте? Семпъл?

— Наистина е семпъл. Може би защото е водил обикновен живот, встрани от светските интриги.

— Така е — съгласи се Поаро. — И освен това не се е занимавал със зъбите на хората. Спестено му е било разочарованието да види как някой кумир на обществото трепери от страх на зъболекарския стол.

Джейн се засмя.

— Не мисля, че Норман е имал възможността да лекува кумирите.

— Все едно, защото се кани да замине за Канада.

— Вече говори за Нова Зеландия. Смята, че ще харесам повече тамошния климат.

— Във всеки случай е патриот. Не смята да се засели извън британските колонии.

— Надавам се — каза Джейн, — че това няма да се наложи.

Тя погледна Поаро въпросително.

— Това означава ли, че се доверявате на папа Поаро? Е, добре… Ще направя всичко, което мога… Обещавам. Но имам много силното предчувствие, мадмоазел, че има някаква друга фигура, която все още не е излязла на сцената… Която не е изиграла ролята си…