Агата Кристи - Смърт в облаците

Поаро се усмихна. Джеп отново се наведе над списъка.

Мистър Кланси. Резултат — благоприятен. Очаква да спечели пари от книга, основаваща се на убийството.

Доктор Брайънт. Резултат — благоприятен, ако той е RT 362.

Мистър Райдър. Резултат — благоприятен, заради получени в тежък за него момент пари от вестникарски статии около убийството. Ако той е XVB 724 — също благоприятен.

Дюпон-баща — без последствия.

Жан Дюпон — без последствия.

Митчъл — без последствия.

Дейвис — без последствия.

— И смяташ, че това ще ти помогне? — попита Джеп скептично. — Не виждам с какво може да ти бъде полезен един лист, на който си написал няколко пъти „Не знам“.

— Този лист ни дава една ясна представа — отговори Поаро. — В четири случая, мистър Кланси, мис Грей, мистър Райдър и струва ми се мога да причисля лейди Хорбъри, резултатът е благоприятен. За мистър Гейл и мис Кър резултатът е неблагоприятен. В четири случая нямаме никакъв резултат… доколкото знаем… а при доктор Брайънт или имаме определено добър резултат, или никакъв резултат.

— Е, и? — попита Джеп.

— Е, и… Ще продължаваме да търсим.

— Без въобще да има на какво да се опрем — забеляза Джеп мрачно. — Истината е, че не можем да направим нищо, докато не получим каквото ни трябва от Париж. Трябва ни още информация за делата на Жизел. Обзалагам, се, че бих изкопчил повече неща от прислужницата, отколкото Фурние.

— Съмнявам се, приятелю. В този случай най-интересното нещо е личността на мъртвата. Жена без приятели, без близки, без, би могло да се каже, никакъв личен живот. Някога е била млада и хубава, страдала е, а след това с желязна ръка затваря кепенците на прозорците и всичко свършва… не остава нито снимка, нито някакъв спомен, нищо. Мари Морисо се превръща в мадам Жизел — лихварка.

— Смяташ ли, че в миналото й може да се крие някаква улика?

— Не е изключено.

— Ако я знаехме, щеше да ни свърши работа! Не, смятам, че в този случай просто няма улики!

— Грешите, приятелю. Има.

— Е, да. Тръбата, разбира се…

— Не, не това.

— Тогава ми кажи кое смяташ за улика.

Поаро се усмихна.

— Мога да им дам имена… Като заглавията на романите на мистър Кланси… Уликата на осата, уликата в багажа на пътниците, уликата на втората лъжичка за кафе.

— Ти си полудял! — отбеляза Джеп добродушно и попита: — Каква е тази втора лъжичка за кафе?

— В чинийката на мадам Жизел е имало две лъжички.

— Това е на сватба, според поверието.

— В този случай — каза Поаро — е било на погребение.

Когато Поаро, Норман Гейл и Джейн се срещнаха, за да вечерят заедно след „изнудването“, Норман с облекчение научи, че услугите на мистър Робинсън повече няма да се необходими.

— Добрият мистър Робинсън е мъртъв — обясни Поаро и вдигна чашата си. — Да пием в негова памет.

— Лека му пръст — каза Норман със смях.

— Какво стана? — попита Джейн Поаро.

Той й се усмихна.

— Научих това, което ме интересуваше.

— Имала ли е вземане-даване с Жизел?

— Да.

— От разговора ми с нея това стана напълно ясно — намеси се Норман.

— Да, така е — съгласи се Поаро, — но исках да чуя всички подробности.

— И чухте ли ги?

— Да.

Двамата го погледнаха въпросително, но Поаро заговори за взаимовръзката между кариера и живот.

— Хората, които не са попаднали на мястото си, далеч не са толкова много, колкото може да ни се стори на пръв поглед — каза той. — Повечето от тях, независимо какво говорят, си избират професии, които желаят тайно или несъзнателно. Ще чуете някой, който работи в кабинет, да казва: „Искам да видя далечни и нецивилизовани страни. Искам да живея истински живот, изпълнен с приключения.“ Само че след това ще забележите, че само обича да чете за тези страни, а всъщност предпочита безопасността и относителното удобство на служебния си стол.

— Според вас — каза Джейн — желанието ми да пътувам в чужбина не е истинско… Че истинското ми призвание е да се ровя в косите на жените… Е, това не е истина.

Поаро й се усмихна.

— Вие все още сте много млада. Човек опитва едно, друго, трето и едва накрая се спира на онова, което желае най-много.

— Ами ако най-много желая да съм богата?

— Е, това е по-труден въпрос.

— Не съм съгласен с вас — каза Гейл. — Станах зъболекар по случайност, не защото сам си го избрах. Чичо ми също беше зъболекар и искаше да работя с него… Аз пък исках приключения и да обикалям света. По едно време зарязах зъболекарството и станах фермер в Южна Африка. Но не постигнах кой знае какво… Нямах достатъчно опит. Принудих се да приема предложението на чичо ми и да се върна, за да работим заедно тук.