Майкъл Крайтън - Фатален срок

Клеър прехапа устни.

— Боя се, че не.

— Видяхте ли се с игумена?

Кратко колебание.

— Не.

— Кажете ми истината, Клеър.

Девойката поклати глава.

— Сър, не успях да го видя. Беше излязъл на лов.

— Жалко — каза сър Даниъл. — Защо не го изчакахте?

— Не посмях, понеже людете на лорд Оливър нарушиха покоя на светата обител, за да отведат магистъра насила. Боях се, че може да ме разобличат, затуй избягах.

— Да, да, този прословут магистър — замислено промърмори сър Даниъл. — Всичко живо говори за него. Знаете ли какво казват? Че умеел да изчезва сред блясък на мълния. — Сър Даниъл поклати глава. Не можеше да се разбере дали вярва в това или не. — Трябва да е наистина изкусен магистър, познаващ тайните на барута. — Той произнесе думата ба-арут бавно, сякаш бе чуждоземска и слабо позната. — Успяхте ли да зърнете този магистър?

— Успях. Дори разговарях с него.

— О?

— В отсъствието на игумена отидох да го потърся. Защото казват, че тия дни магистърът се сприятелил с игумена.

Крис Хюз следеше разговора с усилие и едва сега схвана, че става дума за професора.

— Магистър ли? — възкликна той.

— Познаваш ли магистъра? — попита Клеър. — Едуард де Джоунс.

Крис побърза да отрече:

— Ъъъ… не… не… никак дори и изобщо…

При тия думи сър Даниъл се вторачи в него с нескрито изумление. После се обърна към Клеър.

— Що казва той?

— Казва, че не познава магистъра.

Учудването на стареца не намаля.

— На какъв език?

— Някакво английско наречие, сър Даниъл, смесено с галски език, ако не греша.

— Такъв галски не съм чувал — отсече сър Даниъл и се завъртя към Крис. — Говориш ли лангедокски? He? Loquerisquide Latine?

Питаше го дали говори латински. Крис имаше само академични, книжовни познания за езика. Никога не бе опитвал да го говори. Заеквайки, той отвърна:

— Non, Senior Danielis. Solum perpaulum. Perdoleo. (Само малко. Съжалявам.)

— Per, per… dicendo ille Ciceroni persimilis est. (Говори като Цицерон.)

— Perdoleo. (Съжалявам.)

— Тогаз по-добре да запазиш мълчание. — Старецът се обърна към Клеър. — Какво ви каза магистърът?

— Не можа да ми помогне.

— Знае ли тайната, която дирим?

— Твърди, че не знае.

— Но игуменът знае — каза сър Даниъл. — Игуменът трябва да знае. Нали неговият предшественик, епископ Лаон, бе архитект при последната реконструкция на Ла Рок.

— Магистърът казва, че Лаон не е бил архитект — отвърна Клеър.

— Тъй ли? — Сър Даниъл се навъси. — А той откъде знае?

— Мисля, че игуменът му е казал. Или може да го е видял в старите пергаменти. Магистърът се е захванал да разчисти и подреди документите на манастира.

— Тъй значи — промърмори замислено сър Даниъл. — Питам се защо ли.

— Нямах време да го попитам. Точно тогава людете на лорд Оливър нахълтаха в светата обител.

— Е, магистърът скоро ще бъде тук — каза сър Даниъл. — И лорд Оливър лично ще му зададе тия въпроси. — Старецът се навъси, явно не твърде доволен от тази мисъл. После рязко се обърна към едно момче на девет или десет години, което стоеше зад него. — Отведи оръженосеца в моята стая, където може да се почисти и изкъпе.

При тия думи Клеър го изгледа втренчено.

— Чичо, не ми осуетявайте плановете.

— Та нима съм го правил някога?

— Знаете, че опитахте.

— Мило дете — каза сър Даниъл, — единствената ми грижа е за вашата безопасност… и вашата чест.

— А моята чест, чичо, все още не е обречена никому. — Клеър дръзко пристъпи към Крис, обгърна шията му с ръце и го погледна в очите. — Ще броя всеки миг, докато те няма, и сърцето ми ще страда за теб — каза тя тихо и очите й се навлажниха. — Върни се скоро при мен.

Тя леко докосна устните му със своите и неохотно се отдръпна, задържайки за момент пръсти върху раменете му. Той се почувства замаян. Гледаше я в очите и осъзнаваше колко е красива…

Сър Даниъл се изкашля и нареди на момчето:

— Погрижи се за оръженосеца и му помогни да се изкъпе.

Момчето се поклони на Крис. Всички в стаята мълчаха. Очевидно това бе нареждане да си тръгва. Той кимна и каза:

— Приемете моите благодарности.

Очакваше отново да срещне смаяни погледи, но поне този път всички разбраха какво говори. Сър Даниъл кимна пренебрежително и Крис напусна стаята.

Конете с тропот вървяха по моста. Професорът гледаше право напред, без да обръща внимание на войниците около себе си. Когато ездачите навлязоха в замъка, часовите край портата едва се озърнаха към тях. После професорът изчезна от поглед.