Майкъл Крайтън - Фатален срок

— Защо? — попита Стърн.

— Ела насам. — Гордън плъзна пръсти по стъклото. — Виждаш ли тия мънички вдлъбнатини? И сивкавите петънца? Толкова са дребни, че няма и да ги забележиш, ако не гледаш внимателно. Но ги нямаше преди. Мисля, че експлозията е изхвърлила в съседната зала микроскопични капчици флуорна киселина.

— И сега стъклото е нащърбено.

— Да. Съвсем леко. Но ако здравината му е отслабнала, щитовете могат да се пропукат от налягането, когато ги напълним с вода. Или още по-лошо — да се разбият.

— И тогава?

— Тогава няма да имаме пълно екраниране — каза Гордън, като гледаше Стърн право в очите. — В този случай не можем да гарантираме на приятелите ти безопасно завръщане. Рискуват да получат твърде много транскрипционни грешки.

Стърн се навъси.

— Няма ли начин да изпробвате здравината на стъклото? Да разберете дали ще издържи.

— На практика не. Можем да напълним някой от резервоарите и да видим какво ще стане, но тъй като нямаме резервен, лично аз не бих рискувал. Вместо това провеждаме микроскопски визуален контрол с поляризирана светлина. — Гордън махна към техника с очилата. — Така откриваме дините на напрежение — каквито винаги има в стъклото — и придобиваме известна представа дали ще се счупи. Работникът носи и дигитална камера, която подава данните право в компютъра.

— Значи ще направиш компютърна симулация? — каза Стърн.

— Много груба — кимна Стърн. — Толкова груба, че вероятно изобщо не си струва труда. Но все пак ще я направя.

— И какво трябва да се реши?

— Кога да напълним стените.

— Не разбирам.

— Ако ги напълним сега и издържат, сигурно всичко ще е наред. Но не се знае. Защото някой от резервоарите може да има дефект, който да се прояви едва след по-продължително натоварване. Затова сме по-склонни да ги напълним в последния момент.

— За колко време можете да ги напълните?

— Доста бързо. Тук имаме пожарен кран. Но за да намалим натоварването, би било добре да ги пълним постепенно. В такъв случай за деветте щита ще трябват почти два часа.

— Но нали два часа преди пристигането апаратурата засича полеви скок?

— Да…, ако контролната кабина работи нормално. Но апаратурата беше спряна за десет часа. В кабината проникнаха изпарения от киселините. Може да са засегнали електрониката. Не знаем дали приборите работят нормално, или не.

— Сега разбирам — каза Стърн. — И всеки резервоар е различен.

— Именно. Всеки е различен.

Чисто практически научен проблем, помисли си Стърн. От едната страна на везните — рискът, от другата — недостигът на сведения. Повечето хора така и не разбират, че почти всички научни проблеми изникват в подобен вид. Киселинните дъждове, глобалното затопляне, замърсяването на околната среда, заплахата от ракови заболявания — тия сложни въпроси винаги опират до уравновесяване на преценките. Доколко са достоверни данните от проучванията? Доколко може да се вярва на изследователите? Доколко надеждна е компютърната симулация? Доколко опасни са бъдещите последствия? Тия въпроси възникват отново и отново. Естествено, вестниците никога не задълбаваха в подобни въпроси, защото от тях не излизаха гръмки заглавия. И поради това хората си въобразяваха, че в науката всичко е сортирано и подредено, макар че изобщо не беше така. Дори най-утвърдените теории — например идеята, че микробите носят зарази — далеч не бяха тъй категорично доказани, както смяташе обществото.

А в този конкретен случай, който засягаше пряко живота на неговите приятели, Гордън стоеше пред планини от неизвестност. Не се знаеше дали резервоарите са достатъчно здрави. Не се знаеше дали контролната кабина ще подаде своевременно предупреждение. Не се знаеше дали да започнат бавно зареждане на резервоарите, или да изчакат и да ги напълнят бързо. Щяха да разчитат на преценката си. А от нея зависеше животът на няколко души.

Гордън го гледаше. Чакаше.

— Има ли резервоари с незасегнато стъкло? — попита Стърн.

— Да. Четири.

— Тогава да ги напълним сега. И да изчакаме компютърния анализ на поляризационната проверка, преди да напълним останалите.

Гордън бавно кимна.

— Точно така мисля и аз.

— Ти какво предполагаш? — попита Стърн. — Ще издържат ли останалите резервоари?

— Надявам се да издържат — каза Гордън. — Но след два часа положението ще стане малко по-ясно.

— Добри ми сър Андре, елате насам, ако обичате — каза Гай дьо Малегант с любезен поклон.