Майкъл Крайтън - Фатален срок

Челюстта на Крис провисна. Тя проявяваше съвсем същата подчертана интимност — сърдечния поглед, тихия глас, гальовното докосване по шията, — с която се бе държала към него. Тогава Крис си въобразяваше, че я е съблазнил. Сега разбираше, че всъщност тя е съблазнявала него.

Въпреки ласките сър Гай продължи да се цупи.

— А посещенията ви в манастира? Не желая да ходите там.

— Как тъй? — подкачи го тя. Да не би да ревнувате от игумена, милорд?

— Казвам, само че не желая да ходите там — упорито повтори той.

— За тия посещения имам важна причина, понеже който знае тайната на Ла Рок, държи в ръцете си лорд Оливър. За да узнае тайната, той би склонил на всичко.

— Бога ми, истина е, милейди, ала ние не научихме тайната — каза сър Гай. — Знае ли я игуменът?

— Не можах да се срещна с игумена — отвърна Клеър. — Той беше навън.

— А магистърът твърди, че не знае.

— Тъй твърди. И все пак ще попитам игумена, може би утре.

Иззад вратата долетя почукване и приглушен мъжки глас.

Двамата се обърнаха.

— Трябва да е сър Даниъл — каза Гай.

— Бързо, милорд, в скривалището.

Сър Гай изтича към стената, зад която се криеха, дръпна гоблена настрани, после пред смаяните им погледи отвори потайна врата… и прекрачи в тесния коридор до тях. Очите му се разшириха за миг, после той изкрещя:

— Затворниците! Избягали са! Затворниците!

Викът бе подхванат от лейди Клеър.

В тунела професорът се обърна към останалите:

— Ако ни разделят, идете в манастира. Намерете брат Марсел. Той знае ключа за тайния проход. Разбрахте ли?

Преди някой да отговори, по коридора дотичаха войници. Крис усети как го сграбчват груби ръце. Бяха хванати.

В голямата зала отекваше мелодията на самотна лютня, докато слугите привършваха с подреждането на масите. Хванали за ръце любовниците си, лорд Оливър и сър Робърт танцуваха, а танцмайсторът отмерваше такта и се усмихваше възторжено. След няколко стъпки лорд Оливър се завъртя към партньорката си и откри, че е с гръб към него; той изруга.

— Дреболия, милорд — заяви танцмайсторът с безметежна усмивка. — Както несъмнено си спомняте, ритъмът е напред-назад, напред-назад, въртене, назад и пак въртене, назад. Изтървахме едно завъртане.

— Нищо не съм изтървал — каза Оливър.

— Воистина тъй е, милорд — потвърди незабавно сър Робърт. — Музикантът обърка мелодията.

И той изгледа свирепо момчето с лютнята.

— Добре тогава. — Оливър отново зае поза и протегна ръка на девойката. — Значи как беше? Напред-назад, напред-назад, въртене, назад…

— Много добре — каза с усмивка танцмайсторът и пак почна да отмерва такта. — След като вече го схванахте…

Откъм вратата долетя глас:

— Милорд.

Музиката стихна. Лорд Оливър се обърна раздразнено и видя сър Гай с неколцина войници, обкръжили професора и още няколко души.

— Сега пък какво?

— Милорд, изглежда, че магистърът има спътници.

— А? Какви спътници?

Лорд Оливър пристъпи напред. Видя пришълеца от Хейнът, глупавия ирландец, който не можеше да язди, и някаква млада жена, ниска и вироглава.

— Какви са тия спътници?

— Милорд, те твърдят, че са чираци на магистъра.

— Помощници? — Оливър вдигна вежда и огледа групата. Драги ми магистре, когато споменахте за чираци, не разбрах, че са в замъка с вас.

— Аз самият не знаех — каза професорът.

Лорд Оливър изсумтя.

— Вие не може да сте чираци. — Той ги огледа един по един. Поне с десет години сте надхвърлили възрастта. А и днес не показахте с нищо, че познавате магистъра… Утаявате нещо от мен. Всички. — Той поклати глава и се обърна към сър Гай. — Не им вярвам и желая да чуя истината. Но не сега. Отведете ги в тъмницата.

— Милорд, те вече бяха в тъмницата и се измъкнаха.

— Измъкнаха ли се? Как? — Оливър рязко вдигна ръка, за да възпре отговора. — Кое е най-сигурното ни място?

Робърт дьо Кер излезе напред и му пошушна нещо.

— Моите покои в кулата? Където държа скъпата Алис? Оливър се разсмя. — Сигурни са, не ще и дума. Да, заключете ги там.

— Ще се погрижа за туй, милорд — каза сър Гай.

— Тия „чираци“ ще бъдат гаранция за доброто поведение на господаря им. — Оливър се усмихна зловещо. — Вярвам, драги магистре, че ще се научите да танцувате заедно с мен.

Войниците грубо отмъкнаха навън тримата младежи. Лорд Оливър махна с ръка. Музикантът и танцмайсторът се оттеглиха с мълчалив поклон. Жените също. Сър Робърт остана, но след един свиреп поглед на Оливър и той напусна залата.