Денят не беше типичен за членовете на Корпорацията, но не беше и чак толкова необикновен.
Крясък събуди Виктория Болинджър.
И също така спаси живота й.
Тори беше останала единствената жена на борда на научноизследователския кораб „Авалон“ на Кралското географско дружество, след като преди седмица съквартирантката й беше закарана в болница в Япония заради остър апендицит. Фактът, че каютата беше изцяло на нейно разположение, също допринесе за спасението й.
Плаваха от един месец — участваха в международна кампания да се състави пълна карта на теченията в Японско море. Районът беше малко изследван, защото Япония и Корея ожесточено бранеха риболовните си права и смятаха, че всяко сътрудничество може да ги изложи на риск.
За разлика от съквартирантката си, която беше донесла куфари, пълни с дрехи и лични вещи, Тори живееше почти спартански на кораба. С изключение на завивките на леглото, джинсите й за смяна и няколко тениски, сега каютата беше празна.
Крясъкът долетя от коридора. Крещеше мъж. В агония. След миг Тори чу изстрели от автоматични оръжия и още писъци.
Всички на „Авалон“ бяха предупредени, че в Японско море върлуват пирати. През последните два месеца бяха отвлекли четири кораба и бяха натоварили хората на спасителните лодки. Само петнадесет от сто седемдесет и двама бяха оцелели. Предишния ден имаше съобщение, че още един товарен кораб е изчезнал безследно. Поради заплахата от пирати на мостика имаше шкаф с оръжия, но двете ловджийски пушки и единственият пистолет не можеха да се сравнят с автоматите, покосяващи учените и моряците.
Инстинктът за самосъхранение на Виктория се задейства и тя скочи от леглото. Загуби две секунди в безсмислен избор. Нямаше къде да отиде. Пиратите бяха в коридора и стреляха в каютите. Щяха да я убият в мига, в който отвореше вратата. Не можеше да избяга и нямаше какво да използва като оръжие.
Светлината на пълната луна, проникваща през илюминатора, озаряваше празното легло срещу нея и й подсказа идея. Тя грабна одеялата и чаршафите и ги напъха под рамката, след това извади дрехите си от шкафа и остави вратата отворена, както вечно правеше съквартирантката й. Нямаше време да вземе тоалетните си принадлежности от банята. Вмъкна се под леглото, притисна се до стената и придърпа дрехите пред себе си.
Паниката замъгли съзнанието й. От сините й очи потекоха сълзи. Тя сподави риданието си… и в същия миг вратата на каютата се отвори. Лъч на фенерче проряза мрака и освети първо леглото на Джуди, после нейното, и се спря за секунда на двете празни шкафчета.
Виждаше краката на пирата. Беше с черни кубинки, черните му панталони бяха напъхани в тях. Пиратът отиде до малката баня, освети я с фенерчето, дръпна завесата и провери зад нея. Или не видя сапуна, шампоана и балсама за коса на Тори, или реши, че не са важни. Излезе и тресна вратата, очевидно убеден, че в каютата няма никого.
Виктория лежеше примряла. Най-после стрелбата в коридора утихна. На кораба имаше тридесет души. Повечето спяха в каютите си, защото нощем машинното отделение работеше на автопилот, само двама дежуриха на мостика. Каютата й беше една от последните в коридора и тя беше сигурна, че пиратите са приключили с екипажа.
С приятелите й.
Но ако искаше да се измъкне жива, не можеше да си позволи да мисли за тях. За колко време щяха да вземат плячката от „Авалон“? На борда нямаше много ценни неща. Скъпата апаратура и научните уреди бяха твърде обемисти. Подводните сонди не струваха нищо за хората извън научната общност. Имаше телевизори и компютри, но те едва ли си заслужаваха труда.
Въпреки това Тори прецени, че ще им трябва поне половин час, за да претърсят дългия четирийсет метра кораб, преди да отворят изпускателните клапани и да го пратят на дъното. Започна да отброява минутите по светещите точки на мъжкия ролекс, който носеше на китката си — позволи си да се вглъби в миниатюрната галактика от фосфоресциращи петънца, за да не изпадне в паника.
Само след петнадесет минути усети промяна в движението на „Авалон“. Нощта беше спокойна и корабът плаваше, като леко се поклащаше — обикновено успокояващо движение, което я приспиваше всяка вечер. Сега обаче люлеенето на „Авалон“ се промени, сякаш бе станал по-тежък.
Пиратите бяха отворили изпускателните клапани и го потапяха. Виктория се опита да намери логика в действията им, но безуспешно. Не беше възможно да са претърсили кораба толкова бързо. Защо напуснаха „Авалон“, без дори да го ограбят?
Читать дальше