Тъй като краят на войната срещу тероризма не се виждаше, за екипа, събран от Хуан Кабрило, имаше неспирен поток от поръчки. Те бяха специалисти по тайни операции и действаха без ограниченията на Женевската конвенция или контрол от страна на Конгреса. Разбира се, не можеше да се каже, че членовете на екипа са шайка кръвожадни пирати, които не взимат пленници. Всички бяха изключително съвестни в работата си, но им беше пределно ясно, че през XXI век очертанията на конфликта са се размили.
И тази мисия беше идеален пример.
Северна Корея имаше право да продаде десет едностепенни тактически ракети на Сирия и Съединените щати с нежелание бяха позволили продажбата да се състои. Разузнавачите обаче бяха преценили, че истинският полковник Хазни Хурани планира отклоняването на „Звездата на Азия“, за да може две ракети „Нодонг“ и мобилни ракетни установки да бъдат разтоварени в Сомалия и препродадени на Ал Кайда, които по-късно да ги изстрелят по мишени в Саудитска Арабия, известните свещени градове Мека и Медина, с цел да свалят от власт саудитското кралско семейство. Пък и Хурани, изглежда, действаше с мълчаливото одобрение на сирийското правителство, въпреки че това не можеше да се докаже.
Съединените щати можеха да изпратят боен кораб да пресрещне „Звездата на Азия“ в Сомалия, но капитанът му щеше да настоява, че са се отклонили за ремонт, и десетте ракети пак щяха да стигнат до Дамаск. По-добрият избор беше да потопят „Звездата“ по пътя, но ако истината се разбереше, щеше да се вдигне голям международен шум и да последва мълниеносно възмездие от страна на терористичните клетки, контролирани от Дамаск. Лангстън Овърхолт, високопоставено длъжностно лице в ЦРУ, измисли най-хубавия вариант — да се възползват от услугите на Корпорацията.
Овърхолт даде на Кабрило четири седмици, за да планира как да реши проблема тихомълком и с минимален риск от разкриване. Хуан интуитивно почувства, че най-добрият начин да попречи на ракетите да стигнат до купувачите, независимо дали са незаконни, или не, е да не им позволи да напускат границите на Северна Корея.
Щом „Орегон“ зае позиция край залива Янгхунг, Кабрило, Ханли и Хали Казим се отправиха към военновъздушната база Баграм в покрайнините на Кабул, Афганистан, с „Дасолт Фолкън“ като на полковник Хурани.
Агентите на ЦРУ в Дамаск потвърдиха часа на полета на Хурани до Пхенян и АУАКС преведе служебния самолет през половината свят. Щом навлезе в афганистанското въздушно пространство, от Баграм излетя бомбардировач стелт „Ф–22 Раптър“. Минута по-късно самолетът „Фолкън“ на Корпорацията се отправи на юг, далеч от сирийците. Съединените щати контролираха всички радарни съоръжения, които следяха какво ще се случи. Не биваше да има доказателства за подмяната.
В едната от няколкото зони, където нямаше радарно покритие, Гундерсон Дребосъка, главният пилот на Корпорацията, започна да завива обратно и да се връща на север. Само че този път „Дасолт Фолкън“ не беше сам. Към него се присъедини бомбардировач Б–2 стелт от военновъздушната база „Уайтман“ в Мисури. Тъй като бомбардировачът беше по-голям от фолкъна и неуловим за радарите, Дребосъка летеше на петнайсет метра над крилото му. Никой базиран на земята радар не можеше да засече Б–2 и така самолетът на Корпорацията остана невидим, докато се приближаваха до самолета на Хурани.
Сирийският фолкън се движеше на максималната височина — дванайсет хиляди метра. Раптърът можеше да го свали лесно, но подбирането на подходящия момент беше от изключително важно значение. Когато Б–2 беше само на половин миля зад самолета на Хурани, раптърът изстреля две ракети AIM–120C AMRAAM.
Ако сирийският самолет имаше предупредителен радар, ракетите нямаше да се появят изневиделица. Но по-старият, произведен във Франция самолет нямаше такава система, така че двете ракети го поразиха без никакво предупреждение и той се превърна в огнено кълбо. Пилотът на Б–2 се отдалечи от фолкъна на Гундерсон Дребосъка. На тази височина всеки на земята, който видеше припламналото за момент огнено кълбо, щеше да го помисли за падаща звезда. А всеки, наблюдаващ радарен екран, щеше да забележи, че сирийският самолет за миг изчезва и се появява отново половин миля по-нататък на запад, като продължава по маршрута си. Най-много някой да предположи, че в системата е възникнала някаква неизправност… ако изобщо се замисли за случилото се.
И сега, след като Кабрило, Ханли и Казим благополучно бяха стъпили на борда на „Звездата на Азия“, им оставаше само да поставят бомбата, да избегнат разкриване, докато слязат от кораба, да се срещнат с Еди Зенг в миниподводницата, да се измъкнат незабелязано от най-добре охраняваното пристанище в Северна Корея и да стигнат до „Орегон“, преди някой да разбере, че на борда на „Звездата“ е станал саботаж.
Читать дальше