На мостика се чу тихо изтракване, когато куршумът мина през стъклото на прозореца. Звукът от удара в Ковач обаче бе съвсем различен. Плътен тежък тон, като чук върху килим. От гърдите на сърбина пръсна струя кръв. Куршумът се заби в тялото му с достатъчна сила, за да го отхвърли на три метра.
— Съмняваше ли се в мен? — ухили се Хуан на Линда.
— Трябваше да се усетя, когато не видях Линк — засмя се тя доволно. — Предполагам, че той е майсторът?
— Не бих се доверил на никой друг за подобен изстрел.
— Е? — обади се Макс.
— Поздрави Линк. Право в десетката. Мръсникът загина на място. Линда е добре.
Хуан свали слушалките и включи радиото на говорител, за да могат всички да го чуват.
— Здрасти, Макс — каза Линда.
— Как си, скъпа?
— С изключение на гадната настинка, съвсем добре.
Марк бе освободен от кабинета, а белезниците — свалени от китките и глезените му. Той разтърси ръката на Хуан и се ухили широко.
— Мислех си — продължи Макс, — че няма да е зле да огледате пералното помещение. Смятам, че са планирали да пуснат вируса точно там.
Усмивката на Марк се превърна в мрачна гримаса. Мигът на славата му бе отнет изпод носа. Хуан разбра чувствата му безпогрешно. Мърфи също бе разбрал как разпространяваха вируса и несъмнено се канеше да впечатли красивата госпожица Дал с гения си. Хуан го съжали и не сподели с Марк, че в момента конкурент за сърцето й бе истински космонавт, което, изглежда, е най-впечатляващото нещо за едно момиче.
През седмиците след бедствието на остров Еос годините най-после настигнаха доктор Лайдъл Купър. Беше похарчил милиони за пластични операции и нелегални трансплантации на органи, но сега го предаде не тялото, а духът. Не можеше да приеме пълния си провал. Остана напълно зашеметен.
Дъщеря му Хайди пое юздите още докато летяха към Турция. Нареди на пилота да промени плана на полета и да ги откара директно в Цюрих. Там опразни няколкото сметки на „Отговорните“ и превърна парите в борсови акции, закупени от фалшива компания, която банката бе създала на нейно име. Беше осъзнала, че след унищожението на Еос властите ще арестуват всички високопоставени членове на организацията и единственият й шанс да остане на свобода бе да се скрие някъде заедно със сестра си.
Купър искаше да остане с тях, но тя се възпротиви. Обясни му, че той трябва да довърши делата си в Съединените щати, а след като доктор Адам Дженър бе прочут критик на „Отговорните“, нямаше да бъде заподозрян.
И така Купър се завърна у дома най-вече за да прибере съдържанието на няколко сейфа в Ел Ей, за които ФБР не знаеше. Когато мина покрай имението в Бевърли хилс, видя жълта лента, закачена като гирлянд по оградата, и униформени полицаи в патрулни коли, паркирани на частния път.
Мечтата му бе съсипана.
Гръцките власти затвориха лагера на организацията в Коринт, а много страни по света пъдеха „Отговорните“ и клиниките им. Макар в медиите да не се споменаваше за плана за стерилизиране на половината човечество, обвиненията в корупция причиниха достатъчно вълнения. Прочути членове като Дона Скай обръщаха гръб на вярата и твърдяха, че са им промили мозъците, за да подкрепят финансово организацията.
Само в рамките на две седмици дългогодишните постижения на Купър бяха сведени до материал за комедиантите по телевизията. Той закри практиката си и съобщи на колегите си психиатри, че се пенсионира. Небрежната усмивка едва прикриваше отчаянието му. Обяви къщата си за продан и инструктира брокера да приеме първата оферта.
Вместо да се къпе в слава като прочутия доктор Лайдъл Купър в един нов и хубав свят, той бе принуден да се крие в ролята на Адам Дженър.
В деня, преди да отлети за Бразилия, която не спазваше стриктно договорите за екстрадиция със Съединените щати, той реши да се върне замалко в дома си. Заради артритните болки при всяко движение бе заменил обикновената ключалка с електронна. Набра кода и влезе вътре, като затвори вратата зад себе си с лакът. От транспортната фирма бяха опаковали вещите, които искаше да задържи, а останалите щяха да бъдат продадени заедно с къщата.
Той прекоси фоайето и се отправи към кабинета си, за да погледне последните новини на лаптопа си. Тежката дървена врата се затвори зад него и той се извърна стреснато. Зад гърба му стоеше непознат мъж. Ако беше в нормалното си състояние, щеше да нареди на човека да се маха, но сега остана закован на мястото си и се вторачи тъпо в него.
Читать дальше