Клайв Къслър: Корабът на чумата

— Вътре! Веднага! — изрева Ковач и размаха пистолета си към жените.

Те се придвижиха уплашено под зоркия поглед на Бергман. По бузите им се стичаха сълзи.

— Спрете веднага! — извика старшият офицер.

Сърбинът го простреля в лицето и затвори дебелата метална врата.

Сграбчи една от жените, тъмнокоса красавица, която позна като келнерка от ресторанта, и се втурна обратно към руля. Сложи я между себе си и атакуващия кораб. Трябваше да му послужи като щит, в случай че имаха снайперисти. Забеляза, че разстоянието се бе скъсило още повече.

— Мисля, че тази игра се нарича „Предизвикателство“ — промърмори той небрежно и завъртя свирепо руля. При тази скорост корабът реагира чевръсто. Носът му се завъртя и удари страната на товарния кораб със зверски писък от съдран метал. Ударът разлюля „Златно небе“ и Ковач едва се задържа на крака. Двата кораба се затъркаха един в друг. Дузина балкони пред най-скъпите каюти изпопадаха, а пътниците и екипажът бяха отхвърлени на палубата. Имаше доста ранени, но нищо по-сериозно от счупени кости.

Ковач отново завъртя руля рязко. Товарният кораб се завъртя синхронно, но този път остана на по-голямо разстояние. Капитанът му очевидно се страхуваше от нов удар.

Сърбинът не разбра какво точно го въодушеви, но внезапно реши да приключи всичко. Изостави позицията си зад руля, грабна един от убитите офицери и го изнесе навън, като го държеше за колана с едната ръка и за тила с другата, за да изглежда, че върви сам. Поспря за секунда, за да се увери, че го виждат от другия кораб. После преметна трупа през парапета.

Скри се зад него и не можа да проследи как тялото пада в морето, но бе сигурен, че враговете му го видяха. Знаеше, че не биха оставили невинен човек да се удави, и щеше да им е нужен поне час да го спасят. Ухили се на иронията, че щяха да се откажат от преследването, за да спасят мъртвец.

— Доклад за щетите — нареди Хуан, когато двата кораба се разделиха.

— Екипът действа — веднага отговори Макс.

След като не успяха да се свържат със „Златно небе“ по радиото, планът им бе да привлекат вниманието на екипажа и да общуват по високоворители. Собственикът на параходната компания вероятно участваше в заговора на Северънс, но надали всички офицери и служители бяха замесени. Ако можеха да ги уведомят защо Зелимир Ковач е на борда, щяха да сложат край на цялата история.

Кабрило очакваше капитанът на „Златно небе“ да се опита да избяга, но не бе предполагал, че ще направи катастрофа. Никой капитан на света не би изложил на риск кораба и екипажа си с подобна каскада. Имаше само един логичен извод.

— Ковач е превзел „Златно небе“ — каза той.

Макс го погледна и кимна леко.

— Да, това е единственото разумно обяснение. Как ще реагираме?

— Ще се изравним с него и ще спуснем абордажни куки. Не знам с колко души разполага, но мисля, че дузина от нас ще са достатъчни.

— Падам си по стила „капитан Блъд“.

— На абордаж, приятелю.

— Ако се опита отново да ни удари, хората ни може да пострадат.

— Твоята работа е да предотвратиш това — отвърна Кабрило.

Тъкмо се готвеше да нареди на Еди да подготви екип за абордаж, когато Хали извика:

— Току-що изхвърлиха човек през борда!

— Какво? — възкликнаха едновременно Макс и Хуан.

— Тип в тъмно яке изхвърли офицер през парапета.

— Кормчия, давай назад — нареди Хуан по интеркома. — Човек зад борда. Човек зад борда. Не е учение. Спасителният екип да слиза в гаража. Пригответе се за спускане на лодката.

— Играе мръсно — отбеляза Макс.

— Ние можем да играем и по-мръсно. Оръжейник, насочи камерите на оръдията към мостика на „Златно небе“. Искам образите на главния монитор.

След секунда кадрите се появиха на екрана. Тъй като пътническият параход бе много по-висок от „Орегон“, най-добрият ъгъл даваше камерата, монтирана на мачтата. Видяха ясно мостика. Пред илюминаторите стояха жени, очевидно заложнички, разположени така, че да попречат на снайперистите да нанесат удар. Зад руля бе сгушена някаква фигура, вероятно Ковач, а друга жена бе притисната към него.

— Не е глупав, Хуан. Не можем да рискуваме да стреляме по него, докато използва живи щитове.

— Председателю, Майк е. Вратите са отворени и сме готови за спускане.

Хуан погледна скоростта им, изчака за момент да намалят до безопасната и нареди на Троно и екипа му да тръгват. Надуваемата лодка полетя надолу по тефлоновата рампа и се удари в морето. Майк я завъртя надясно и се обади: