Майкъл Кан - Заговорът „Ханаан“

Следващите пет кутии бяха пълни с книги — учебници по право, исторически книги, сборник с цитати, речник. Прегледах няколко от тях: Нищо необичайно.

В последната кутия очевидно бе събрано съдържанието на бюрото му: моливи, химикалки, кутия с тютюн „Дънхил“, три лули, ножици, листа, ножче за отваряне на писма и други подобни неща.

Докато преглеждах кутиите, си спомних за странния надгробен надпис: „Галено име от провидението“. И това име: Ханаан. Обетованата земя? Странно име за домашно животно. Отворих втората кутия и извадих речника на Маршал, старо издание с кожени корици. Намерих думата „Ханаан“.

Ханаан: 1. Четвърти син на Хем и внук на Ной. 2. В библейско време част от Палестина между река Йордан и Средиземно море; Обетованата земя. 3. Малко селище в Масачузетс, основано през 1679 година от преподобния Уинтроп Марвел и разтурено през 1698 година.

Преписах определенията на лист хартия, сгънах го и го прибрах в куфарчето си.

— Рейчъл? — Хелън Марстън стоеше на вратата.

Посочих с ръка кутиите.

— Не ми помогнаха много.

— Седях си на бюрото — каза тя — и се опитвах да си спомня.

— И?

— Аз все още не си спомням за някакво домашно животно, но мисля, че мистър Маршал имаше клиент на име Ханаан.

— Наистина ли?

— Може би. Не мога да си припомня кой беше. Но си спомням, че работих върху нещо, свързано с Ханаан.

— Какво си спомняш? — попитах аз.

— Почти нищо. Беше преди няколко години. Нека да си спомня… 1984 или 1985 година, мисля, че беше. Мистър Маршал му посвети много време. Вечери, съботи и недели.

— Има ли файл за него?

— Нямам представа. — Тя ме изучаваше. — В проекта имаше нещо подозрително.

— В какъв смисъл?

— Мистър Маршал подготвяше абсолютно всичко сам по този въпрос. Ако е имало файл, той го е държал в офиса си. Аз може и да съм печатала нещо, свързано с този въпрос, но всичко му връщах обратно на него. Той специално ми обърна внимание да не съхранявам копия за нещо, свързано с Ханаан.

Тя направи пауза.

— Мистър Маршал винаги бе деспотичен. Както знаеш, той си имаше свои собствени правила. Но тези процедури за Ханаан бяха необичайни дори и за него.

— Има ли някакъв начин да проверим дали няма файл за Ханаан?

— Ще попитам утре отдела за съхранение на неактивните файлове. Толкова стар файл сигурно е в склада. Но те трябва да могат да го намерят. Това ще бъде първото нещо, което ще направя утре сутринта.

— Чудесно, Хелън. Ще ти бъда много признателна. Ако можеш, опитай се да направиш искането по заобиколен начин. Измаел Ричардсън каза, че разследването е поверително.

— Разбира се, мила. Ще имам отговор до обяд.

— Ще го проверя тогава. Хелън, помоли ги да потърсят файл за Меги Съливан. Може да има някаква връзка.

Хелън кимна и се върна на бюрото си. Станах права и хвърлих последен поглед на голямата стая. Не се съмнявах, че следващият по старшинство съдружник вече бе пакетирал нещата си, готов да се премести. Смъртта на старши съдружник бе стартовият сигнал на версията на „Абът и Уиндзър“ за музикалните столове. Няколко адвокати на по-ниско йерархическо стъпало от починалия щяха да се придвижат по-близо до целта: ъглов офис с изглед към езерото. До края на тази седмица няколко съдружници на средно равнище ще напуснат „вътрешните“ си офиси без прозорци и ще се преместят във „външен“ офис с тесни прозорци с изглед към магистралата и складовете в западната част на Чикаго. Този „външен“ офис ще бъде освободен от някой по-старши съдружник за сметка на по-голям офис с два прозореца с изглед на север или на юг. А този офис от своя страна ще бъде освободен от старши съдружник, поставящ в момента искането си за драгоценния офис на Греъм Андерсън Маршал.

Това бе приятна стая с изглед към езерото Мичигън и Бъкингамския фонтан. Приближих се до големия прозорец. От четиридесет и първия етаж гигантската скулптура на Калдер на Федералния площад изглеждаше като захвърлен ръждясал кламер.

Напуснах офиса на Греъм Маршал. На връщане минах покрай офиса на Калвин Пембертън. Кент Чарлс бе на вратата.

— Я виж кой е тук — каза той усмихнат. — Мис Илинойс на Американската адвокатска асоциация.

— Здравей, Кент.

— Не съм те виждал от дълго време, Рейчъл. Откакто ни напусна. Как си?

— Добре.

— Кал и аз току-що говорихме за любимия ти случай — „Ботълс и Канс“. Имаш ли минута свободно време?

— Предполагам.

Последвах Кент в офиса на Кал. Калвин седеше зад бюро то си.