Христо Калчев - Откриване на ловния сезон

Здесь есть возможность читать онлайн «Христо Калчев - Откриване на ловния сезон» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Откриване на ловния сезон: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Откриване на ловния сезон»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Поредната книга от сагата на Христо Калчев за престъпния свят в България. Колкото пъти взема в ръка някоя от тези вулгарни романи, толкова повече се убеждавам, че писателят е много добър в анализирането и често успява да изпревари събитията.
Отново ще имате невероятната възможност да се насладите на онзи стегнат език, в който само с няколко думи научавате много. При това новата информация, може да ви накара да се замислите сериозно кой кой е в българското общество и политически елит, кой дърпа конците в политиката на държавите и какво може да ни очаква в бъдеще.

Откриване на ловния сезон — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Откриване на ловния сезон», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Петър Игов-Мухата и Антон Донев-Облака влезнаха в симеоновският хотел „Империал“ с точността на английски аристократи. Дойдоха с две коли с по един шофьор и охрана и никакви допълнителни разточителства на могъщество. Козела вече ги чакаше сам на масата. Не стана да ги посрещне, а те и едва ли очакваха такъв жест от негова страна, но им посочи столове, изчака ги да се настанят и повика сервитьора.

— Във вашите среди алкохол не се консумира, нали? — попита Козела.

— Зависи — каза Облака. — Има работодатели и работонаемници, ние сме от първите. Искам сто грама „Балантайнс“, минерална вода и лед.

— Аз същото — каза Облака, вадейки „Марлборо“.

— За нас е голяма чест да седим на една маса с легенда като вас, Козел! Искрено се надявам че срещата ни е за добро.

— Ще видим — неопределено измрънка Козела. — Колко души сте разположили по шосето?

— Нито един — каза Облака. — Много добре зная, че ескадрона на смъртта дебне от всеки храст.

Козела се усмихна криво.

— Така е, господа, няма да ви лъжа, наистина шосето е под контрол, но сега ще вдигна завесата и ако приемете, ще останем сами на колкото може по-откровен разговор. Това е моето предложение. Ако го приемате, отпуснете се спокойно, тази вечер никой никого няма да застраши.

— Разбира се, че приемаме — каза Облака. — Няма друга причина за да сме тук. И още един въпрос.

— Слушам! — каза козела.

— Как да ви наричам?

Козела се усмихна отново. Но това беше гримаса и създаваше по-скоро напрежение отколкото веселие.

— Знаете кой съм, момчета! Бившето ченге Иван Милетиев, генерал от разни служби, шеф на така нареченият „Ескадрон“, после заиграх в другият отбор… Всичко ви е ясно, говорете ми на „ти“, наричайте ме „Козел“, когато няма други очи на масата. Останалото ще уточним в разговора ни.

Сервитьора донесе питиетата, отпиха, пушеха, мълчаха, тогава Мухата попита:

— Защо сме тук, Козел?

Това беше най-същественият въпрос, отговорът не беше лесен, но нощта бе дълга и те не бързаха.

— Ще дойдем до същината на въпроса, момчета! — Козела отпи от водката си и ги погледна. — Колко годишни бяхте, когато напуснах държавата?

— Аз бях съученик с големият ти син — отговори Мухата.

Козела помисли, че ще повърне. Най-малко подобни сенки от миналото очакваше да изплуват в този момент на тази маса и в тази компания.

Евреите казваха „благоденствието е като славей, на едни каца на рамото, а други цял живот ги радва от вишневият храст пред прозореца“. Влад Аберман беше чувал много пъти тази фраза без да вниква в дълбоката й мъдрост, до онзи ден на тринадесети октомври, когато се качи в новият си „Мерцедес“ и потегли към дома на братовчедка си Бенина по повод честването на двадесет и петият й рожден ден. Сега той беше богат човек, със семейство и корени и отиваше с богатството си при корените на своето семейство. В багажника на колата му имаше едно палто от „Визон“, в жабката на колата — една огърлица от истински перли, които тази вечер той щеше да поднесе на най-близкият човек от единственото близко нещо, с което се беше сдобил — семейството си. Когато пътуваше из варненските улици към дома на братовчедите си, той си задаваше един-единствен въпрос „Какво по дяволите е щастието, ако не е радостта в очите на човека, който обичаш!“. Вечерта мина над очакванията му, братовчедите му го представиха на всички значими евреи във Варна, той беше един от тях и никой не се съмняваше в това, най-малко той, Володя Аберман, човекът готвещ се да извърши най-значимото престъпление от създаването на държавата България, до ден днешен. Бени сияеше, млада, красива, обичана, братя, братовчеди, роднини и приятели я заобикаляха с любов и ласки, а и тя намираше време за всички тях. Когато възрастните започнаха да се разотиват, някой предложи да завършат вечерта в казиното на Шведският хотел. Бени седна до Влад, прегърна с ръка коляното му и каза:

— Да не би ти да беше онази звезда, която ние евреите чакаме шест хиляди години, за да ни преведе на другият бряг.

— Не, ти си — каза Влад. — Ожени се за мен!

— Аз съм курва, Влад — спокойно отговори Бени.

— И аз не съм светец — кимна той. — Отпаднат ли подозренията, може би от нас ще стане здрава сплав.

Бени го погледна в очите.

— Това сериозно предложение ли е, Влад?

— Напълно! — каза той.

След известно мълчание Бенина отговори.

— Говори с Макс и Сам! Получиш ли съгласието им, ще имаш и моето.

— А ако не го получа? — попита Влад.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Откриване на ловния сезон»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Откриване на ловния сезон» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Откриване на ловния сезон»

Обсуждение, отзывы о книге «Откриване на ловния сезон» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x