Христо Калчев: Откриване на ловния сезон

— Заведете ме при Пепи Амигос.

Коста Македонеца и Козела пиеха водка в отвратителния тийнейджърски бар „Червило“. Децибелите бяха непоносими, публиката — детска, музиката — сръбско-циганска чалга. Козела беше почнал да чувства непоносимо пулсиране в слепоочията, когато вибрацията на телефона му се обади. „Идва“ чу гласа на Блинд и майора наистина влезе в заведението, придружен от двадесетина души охрана, в компанията на няколко ефектни млади жени, най-вероятно манекенки, ако съдеше по физическата им еднотипност, и няколко от старите „артисти“, които помнеше от годините, когато все още действаше в София. В компанията на майора бяха Стоил — Пашата, един мъж, който Козела помнеше от Белград — тогава той се въртеше в обкръжението на Аркан и се опитваше да се представи като наемен убиец от България. Да, без съмнение това беше бай Боне, според Блинд един от двамата основни „жътвари“ на групировките. Козела срита Коста Македонеца, което значеше „снимай“. Палейки си цигарате и напускайки заведението, те се разминаха с босовете на „Юнона“, излезнаха в свежата октомврийска нощ на София.

— Гладен съм! — каза Коста Македонеца.

— Яж ми хуя! — свирепо отвърна Козела и си тръгна.

На сутринта министерство на вътрешните работи обяви всенародна операция „Чисти ръце“. Вечерта в бар „Червило“ беше станало някакво сбиване, а възмутените софийски бюргери не можеха да понасят нищо, което сами не причиняват сами. Господи, тези хора не знаеха колко са вредни, сами на себе си.

Когато Бенина замина, Влад Аберман реши да се запознае с братовчедите си. Под запознанство той разбираше едно-единствено нещо, да проникне в същността им и да открие слабостите им. Той ги обичаше. Древната Мойсеева повеля на Диаспората живееше в него, но чувствата бяха най-големия враг на разума, а той беше в ситуация, в която не можеше да си позволи размекване. Една сутрин Влад се появи в болницата, потърси братовчед си Максим и се оплака от болки в корема.

— Check up! (анг. пълен преглед) — заповяда доцент Аберман и в продължение на три дни Влад беше изследван от главата до петите. Братовчед му прояви такава педантична подробност, за каквато на редовия български гражданин биха му отнели три години. Една вечер Максим го повика в дома си и след вечерята, когато жена му и децата му се оттеглиха, каза спокойно и уверено:

— За какво ти беше тази симулация?

Заловен в измама, Влад беше принуден да свали маската.

— Исках да имам доверие в теб, Макс. Ние сме едно семейство.

Доцент Аберман му се изхили в лицето.

— Пази се от насилствена смърт, това е най-реалната заплаха.

Тогава Влад каза спасителното си изречение:

— Мога ли да разчитам на теб?

— А на кой друг, по дяволите? — отговори Максим. — Може би на Осама Бин Ладен?

Максим Аберман беше лекар, макар и хирург, но и фармацевтологически и медикаментозно запознат с физическите механики, които тази нощ братовчед му му разкри. Така в картофеното пюре групата беше вече от двама души. Преди да си тръгне Влад го попита:

— Мога ли да говоря със Сам, Макс?

— Прецени ти, братовчеде — беше отговорът. — Самуел е мой брат. — И с това му даде да разбере, че разговора е приключен.

Парите на Влад бързо свършваха. Една сутрин преброи по-малко от деветстотин долара в джоба си. Бенина не се обаждаше от Чехия, а дневните му разходи, колкото да бяха банални и скромни, скоро щяха да го поставят в безизходица.

В центъра на Варна, до Съдебната палата срещу театъра имаше едно кафене, в което адвокатите се събираха в паузите между канторната си дейност и съдебните заседания. С ръце в джобовете и с вид на лентяй, но всъщност абсолютно целенасочено, Влад отиде да потърси братовчед си Самуел в професионалната му обстановка. По средата на пътя някакъв облак го направи вир-вода. Той влезе в заведението под претекста че се е подслонил там по принуда. Самуел Аберман беше сред колеги, но когато го видя, поиска от персонала да донесат кърпи за подсушаване, настани го на масата си, запозна го с адвокатската колегия и го попита:

— Приемаш ли да те поканя на обяд? Приключих за днес.

Тогава Влад каза прошепнатото му от Йехова изречение.

— С тази надежда съм тук, Сам.

Разделиха се през нощта. От братовчеди, братята Аберман вече се бяха превърнали ако не в братя, то поне в съзаклятници. Оставаше да изчакат завръщането на Бенина. Преди да заспи Влад опита да я набере по „хендито“, но нямаше достъп до този номер.