Христо Калчев: Откриване на ловния сезон

След четиринадесет часов полет срещу деня, той кацна в банковото сърце на Германия. Спа едно денонощие в хотела на аерогарата и слезе в кафенето „да събере ума си“, както той самият се изразяваше мислено. „А сега накъде?“. Фамилия Аберман бяха одески евреи, избягали след революцията на Ленин с войската на барон Врангел в България. Трима братя търговци на скъпи кожи, заможни хора и като всички заможни, естествени врагове на комунизма. Единият брат — дядото на Володя — беше заминал за Аржентина (по-късно беше преминала Лаплата и се беше установил в Уругвай), средният — за него се знаеше че е загинал по Холокоста из лагерите на смъртта, третият — най младият, се беше установил във Варна, създал семейство, деца, но беше престанал да се обажда по времето на Студената война. Както покойният дядо на Володя беше казал на времето „Комунистите не прощават никому, моето момче. Липсата на новина е добра новина. Ако се беше случило нещо с брат ми, щяхме да научим“. Володя си припомни тези думи и замина за България.

— Защо малкият Фатик, Ас? — попита Козела.

— Три версии. Коя искаш да чуеш?

— Трите. — Козела огледа заведението разсеян „на пръв поглед“, всъщност напрегнат и съсредоточен.

Барът беше пълен, шумен, снобски, а точно поради това като че ли и безопасен.

— Пет тона кокаин трябваше да влезнат в България — каза Аса.

— Глупости! — откликна Козела.

Асът се усмихна кисело.

— Не очаквах друга реакция Йон, но така твърди принц Исламболи.

Козела изтръпна.

— Да не би да е в София?

— Повече — кимна Аса. — В хотела е. След половин час ще бъде на нашата маса.

— Живеем в кино време „да еба мааму“ — изръмжа Козела. — Добре, ще чуем подробностите от него. Втората версия?

— Доставки с двойна употреба за Ал Кайда.

Козела се развесели вътрешно.

— Виктор Бут?

— Точно той — кимна Аса. — В момента е на бара, чака да го викна на масата.

— Добре. — Козела се беше предал — а третата?…

Аса се облегна на стола.

— Това ще трябва да разгадаем с теб, драги Йон!

— Преди полицията?

— Бързо мислиш, старо куче. Какво ще пиеш?

— Водка! Къде са Блинд и Перо „Пора“?

— Под прикритие… за сега.

— Облака, Мухата?

— Дълбоко потапяне. Ще се повяват на светло едва след като полицията лансира версията „Фатик“.

Козела кимна — и сам можеше да си отговори на тези въпроси.

— Добре, Ас, поръчай водка и покани гостите!

Беше два часа през нощта, когато подновиха този разговор. Намираха се на стотина километра от София в мотел „Джорджо“ — Радотина. Завариха Перо Пора и Блинд да играят табла и да пият от изключителната ракия на мотелиера.

Деветнадесети август — непоносима жега в града, прохлада и спокойствие в подножието на балкана. В мотела имаше пет стаи, а те бяха пет души гости. Виктор, Хауки, Аса, Перо Пора или Коста Македонеца, Блинд и той. Охраната бдеше дискретно зад високите зидове на това правено от бога място, собствениците спяха отдавна, тук-там се чуваше кучешки лай, в тревата свиреха щурци, в краката им се галеше разгонената ангорска котка на стопанина.

— Твой ред е, мон пренс — каза Виктор Бут, влагайки сериозна доза ирония в обръщението си.

Исламболи, който познаваше Виктор от дълги години и не го смяташе за най-добре възпитаният човек на света, не обърна внимание на интонацията, но пое инициативата.

— Пет тона кокаин, Козел, на едро паричният му еквивалент е около петстотин милиона долара. Такъв удар не знам да е правен.

— Нито аз — кимна Козела. — А това значи, че и по-голям провал не е имало.

— Точно така. — Хауки кръстоса дългите си слаби крака, намести очилата си и продължи. — За да потегли такъв масив трябва или кешова гаранция за канала или висша държавна протекция, господа, едно от двете е вярно. Тази нощ трябва да разберем кое от тях е вярно.

Володя Аберман пристигна във Варна, настани се в хотел, все още не беше започнал курортният сезон, и като всеки евреин навсякъде по света, първата му работа беше да потърси синагогата. В единадесет часа преди обед откри свещеният Мойсеев храм, в дванадесет — семейството на отдавна покойния си чичо Данаил. В тринадесет часа обядваше в ресторанта на хотел Черно море с братовчедите си Максим, Самуел и Бенина. На следващият ден се премести в дома на семейство Аберман и започна да подготвя „дивото, неистово забогатяване“, както го обяви пред братовчедите си.

Аберман бяха от така наречените евреи-шпаньоли, заможно семейство със здрави корени, дали възможно най-доброто образование на потомците си, но като всички евреи — подозрителни и жестоки. За късмет на Володя — и безмерно алчни. Максим и Самуел бяха семейни, но Бенина все още свободна и Володя хвърли въдицата си първо на нея. Максим беше лекар кардиолог, светило във Варна, а Самуел — адвокат на местната мафия, една от най-добре организираните банди в България и Володя бързо разбра, че ще се наложи да ползва услугите му. Бенина, все още студентка по връзки с обществеността и мениджмънт, беше красива, податлива на всякакви пороци и именно тя щеше да бъде неговият човек.