Катрин Каултър - Цената на рая

— Дано оплешивееш, та целият ти череп да лъсне!

— Какво? Какво каза?

— Казах — изрече Херцогинята, усмихвайки му се нежно, — че бих искала да ти донесат стол. Трябва да ти е неудобно да стоиш прав.

Той се засмя.

— Не беше лошо, но не можеш да съперничиш на леля Уилхелмина. Май нямаш талант за сполучливи рими.

— Имам си достатъчно такъв, за да не умра от глад преди време.

Още щом каза това, тя му хвърли уплашен поглед, поставяйки със закъснение длан върху устата си. Каква глупачка! За първи път да се издаде с непредпазливи думи, и то за начина, по който се беше издържала в Пипуел котидж, а именно — чрез стихоплетство. Искаше й се да отхапе езика си. За нейно щастие той не я разбра или не осъзна важността на току-що чутото.

— Значи се връщаме отново към темата за мистичния мъж, грижил се за издръжката ти в Пипуел котидж?

— Нищо подобно. Или може би лъжа, което според теб било присъщо на всички от рода Уиндъм. Така че може и да е имало мъж. Какво е твоето мнение, Маркъс?

Ако беше звяр, щеше да изръмжи, но се овладя и отвърна не по-малко предизвикателно.

— Е, знам, че никой не те е издържал. Не съм аз глупакът, който ще повярва, че си убедила някого да ти дава пари, без да се възползва от услугите ти в замяна. Е, хайде, хайде, Херцогиньо, шегувах се — усмивката му послужи вместо извинение. — Искаш ли да те преоблека? Къде стоят нощниците ти?

— Аз ще се погрижа, милорд — чу се гласът на Маги, която се появи като кралица, готова да раздава заповеди. — Вие я оставете на мира. Вижте колко е зачервена! Карал сте й се или сте я дразнил, нали? Нито едното, нито другото ще й се отрази добре, въпреки че аз — както и всички останали — видях, когато я внесохте. Това означава, че тя е излязла сама, а ние сме си мислели, че си почива. Не трябваше да постъпвате така, Херцогиньо. Чудовището, което ви нападна в библиотеката, можеше да го стори още веднъж.

— Колко са мъдри тия прислужнички — промърмори Маркъс.

Херцогинята затвори очи. Чудеше се дали да сподели с Маги, че зачервяването й се е дължало на смесица от удоволствие и гняв. Но не го направи. За своя изненада установи, че я завладява изтощение. Потъна в сън след секунди.

Маркъс удържа на думата си. Половин час, след като се бе оттеглил в спалнята си, той отвори междинната врата.

Тя седеше в кресло пред малката камина, загледана в едва-едва припламващия огън.

— Здрасти — каза той. — Идвам, както обещах.

Тя му хвърли бегъл поглед.

— Върви си, Маркъс.

— О, не. Тъкмо изпратих писмо до Целеста. Няма да може да пристигне по-рано от четири дни. Дотогава ще трябва да се задоволя с теб.

— Беше предупреден — каза тя кратко. После се превърна в по-раншната Херцогиня и скръсти мълчаливо ръце в скута си, с изражение на върховно безразличие и презрение.

Той мъченически въздъхна, наведе се и я обгърна с ръце. Целуна я, когато тя обърна глава към него.

— Ухаеш чудесно, както винаги.

— Благодаря. Върви си, Маркъс. Няма да ти помогна, само защото няма друга, която да го свърши. Не ми се ще и да изтърпявам скуката с теб в леглото. Иди и сънувай Целеста.

— Как необичайно се изразяваш, Херцогиньо!

Той я изправи на крака до леглото и без повече думи съблече робата и нощницата й. Отдалечи я малко от себе си.

— Добрият Господ се е постарал, когато те е създавал — изкоментира той, оглеждайки я отгоре до долу. — Очевидно е мислел и за мен, защото размерите и формите ти са точно според вкуса ми.

Насреща му, поне привидно, стоеше самата невъзмутимост.

— Да, имаш красиви форми — продължи Маркъс, докосвайки лявата й гърда. — Колко интригуващо! Ту си мълчалива като мъртвец, ту не си. Никога не знам какво да очаквам от теб.

— Никога няма и да узнаеш.

Той се засмя и ръцете му докоснаха корема й. Херцогинята отстъпи с вик крачка назад. Погледна го с разширени и пълни с удивление очи. После се обърна и се втурна към леглото.

— Херцогиньо! — той направи крачка след нея и се спря, намръщен отвратено, когато тя падна на колене и повърна в нощното гърне. Наведе се до нея, за да я подкрепи.

— Сцената ми е позната — каза той, отмахвайки косата от лицето й, — и не ми харесва. Познавам лекар с добра репутация от Дарлингтън. Уверен съм, че ще мога да го повикам веднага в Чейз Парк.

Донесе нощницата й и я уви в нея, защото тя трепереше. После я отнесе в леглото.

— Стой мирно, Херцогиньо. Само лежи, докато се върна.

Върна се само след пет минути, придружен от Спиърс, Баджър и Маги, облечена в не съвсем добродетелна рокля.