Катрин Каултър - Цената на рая

— Случвало се е. Есми е капризна като Херцогинята.

— Есми спа при мен миналата нощ. Свила се беше в краката ми — каза тя.

— Когато е при мен — каза Маркъс, — спи върху гърдите ми и ме скубе проклетницата. Що се отнася до кашата, тя наистина никога не би пожелала да я опита.

Същата нощ той спа при нея и голото му тяло се протягаше и въртеше в леглото с лекота, сякаш през последните двадесет години беше спал все на същото място. Есми се появи за кратко в стаята, разгледа ги беззвучно в продължение на няколко секунди, врътна опашка и през свързващата врата се упъти към спалнята на Маркъс.

Той се протегна и взе ръката й в своята. Тя усещаше топлината, излъчваща се от тялото му. Никога през живота си не беше изпитвала такава сигурност.

— Косата ми побеля от цялата история, Херцогиньо. Молбата ми е след станалото да си стоиш в леглото през нощта, а не да търсиш ключа за разни загадки.

— Не ти вярвам, Маркъс. Покажи ми белите си косми.

— Сега няма да паля свещ, за да ровичкаш из главата ми. Ще ги видиш на сутринта.

— Успя ли да откриеш нещо във връзка с инцидента?

— Не. Всеки твърди, че по същото време е бил в обятията на съня. Също така трябва да прибавя, че хората от рода Уиндъм са усъвършенствали уменията си в изкуството на измамите с течение на вековете. На нито един не му мигва окото, когато си служи с лъжа. Дори и на теб, Херцогиньо.

Пръстите й стиснаха неговите.

— Преувеличаваш, Маркъс.

— Никак даже. Но виж, нещо друго ми е преинтересно. Лежим си един до друг в леглото като истинска добра съпружеска двойка и ти признавам, че близостта ти ме възбужда; но няма да ти посегна, въпреки че знам колко ти харесва това. Би ли желала да получиш удоволствие от мен, Херцогиньо?

— Не. Стой мирен, Маркъс. Главата ме боли ужасно.

Той се изсмя.

— А, изтърканото извинение на съпругите, доколкото съм чувал от баща ми. Е, в твоя случай може и да отговаря на истината. Лека нощ, скъпа моя.

— Ходи ли до руините на абатството?

— Да. Заварих Тревор и Джеймс да тършуват там, кучите му синове. Дори Урсула пристигна малко след мен, за да извърши собствено претършуване. Весело беше — всеки се стараеше да намери каквото и да е и да го запази в тайна от останалите. Хич не ми се нрави всичко това, Херцогиньо.

— Може би не трябва да включваш и Урсула в отрицателните си чувства. Тя би изтичала при теб, ако намери нещо. Тя, както и Фани, те има за свой идол. Вниманието от страна на толкова жени ще те разглези нетърпимо.

— О, не. Увлечението на Фани ми е напълно достатъчно. Нервите ми не биха могли да понесат още някое младо момиче, което да трепка с дългите си мигли, като ме погледне. А пък и съпругата ми е на легло, неспособна да ме защити. Ти ще ме защитаваш, нали? Или ще решиш, че въпреки невинността си, съм простак и ще измислиш някое ново оръжие за наказанието ми?

— Ще се опитам да бъда справедлива. Засега можеш да си спокоен. Урсула много ме обича, така че няма и да помисли да те отнема от мен.

— Чувствам се наистина облекчен.

Спокойствието продължи цял ден и половина. Тя почиваше, състоянието й се подобряваше и подутината зад ухото й изчезна. Маги изми косата й и изчисти от нея мазния балсам, който Спиърс неуморно беше втривал по три пъти дневно. На втората нощ Маркъс дойде в спалнята й по нощница, под която не носеше нищо. Защо пък не?

Още си спомняше как беше избягала от спалнята си, за да не го срещне в нея. Е, това повече никога нямаше да се случи. Да прави каквото ще, само да не се опитва да се отнася към нея като с бездушен съд, който и презираше отгоре на всичко.

— Здравей, Маркъс — поздрави го жизнерадостно. — Доста добре се чувствам тази вечер. Имаш намерение да упражниш съпружеските си права ли? Ще ме зарежеш ли пак, когато ми се наситиш, като при това изхвърлиш семето си върху корема ми? — картината беше напълно ясна в паметта й — как с решително изражение на лицето си бълва семенната си течност извън нея поради една единствена причина — омразата му към баща й заради предателството му.

Той се спря, загледан стреснато в нея. Беше го изненадала за пореден път. Разтърси глава. Съмняваше се, че ще свикне с тази й нова страна.

Пред очите му тя възприе нов образ — по-сериозна не би могла и да бъде.

— Трябва да имаш наследник, Маркъс. Гордостта ти не трябва да възпрепятства създаването на мъжко отроче за следващото поколение Уиндъмци. Просто забрави баща ми и стореното от него. То не е важно. Не ни засяга.

— Разбира се, че ни засяга. Сега и занапред — каза той, усмихвайки се. Нямаше да допусне да попадне под контрола й, както и да се променяше тя, както и да се увърташе около му. Добави почти весело. — Някога ти и проклетите ти съучастници ме насилихте да се оженя за теб и ме лишихте от правото на избор. Но не съвсем. Хайде да махнем тази нощница от теб. Уморих се да чакам.