Катрин Каултър - Цената на рая

Той се упъти тежко към междинната врата, когато го закова тихият й глас.

— Искаш ли утре да напусна имението, Маркъс?

— Бих искал да го направиш моментално, но ще е жестоко. Вероятно ще припаднеш на стълбите.

Затръшна вратата след себе си.

За дълго време погледът й не се отмести от затворената врата. После леко докосна корема си. Беше все още гладък, но детето беше в утробата й, тяхното дете.

Лежеше си, вперила поглед в тавана, когато на вратата се почука. Тя стана и я отключи. Отвън стояха Баджър, Спиърс и Маги. В ръцете си прислужницата държеше малка, покрита чиния.

И тримата пристъпиха безмълвно в спалнята.

— Хайде, Херцогиньо, яжте — каза Маги, отвеждайки я до стола пред камината.

Тримата заеха позиции около нея, а тя започна да си отхапва от кифличките на Баджър.

— Направил съм ги с малки ябълкови парченца. И прясна сметана.

— Превъзходни са.

— Минава ли ви стомахът? — попита Маги.

Херцогинята кимна и продължи мълчаливо да дъвче. Спиърс прочисти гърлото си.

— Негова светлост е човек на страстите. Той е водач, човек на действието. Мрази шикалкавенето. В битките, в които е участвал, хората му вярваха в него повече, отколкото в Бога. Водеше ги и ги защитаваше без умора според силите си и те знаеха, че е готов да даде живота си за всеки от тях.

— По думите на господин Спиърс той си е бил буен още като момче — подхвана Баджър. — Освен че притежава качествата на водач, той е и верен до смърт. Не може да бъде причислен към хладнокръвно разсъждаващите. Първо реагира, после размисля. Езикът му е богат на ругатни и удивително цветист. Но всяка ругатня го успокоява и в следващия момент той вече се смее.

— Говорят, че ние, жените, бързо избухваме и наговаряме всичко, което ни хрумне — включи се и Маги, — но правилото си има и изключения. Вижте само себе си, Херцогиньо — мълчалива сте като риба. Никога не губите самообладание и не говорите глупости. Тъкмо обратното на негова светлост — Маги се намръщи, после сви рамене. — Поне бяхте негова противоположност. А от известно време сте се променила, всички са го забелязали.

— Вярно е, че от време на време негова светлост губи търпение, а така също и контрол над езика си, но той ще улегне, Херцогиньо — каза Спиърс. — Въпреки че изглежда сте загубила възхитителната си сдържаност, най-малкото в случаите, когато пожелаете да я губите, не бихте могла да издържите на сравнение с негова светлост по необузданост на характера. Той не е човек, лишен от достойнство, той просто…

— Знам — довърши мисълта му тя, — човек на страстите, буен и лесно възпламеним. Но ще ви кажа едно нещо. Той не иска детето. И ми го е повтарял достатъчно често, за да не се заблуждавам, че решението му е взето тази нощ.

— Той е мъж и е глупав като всички мъже — каза Маги сърдито. — Трябва да разбере, че бебетата са резултат от правенето на любов. Колкото и да ругае, той си дава сметка колко лесно можете да забременеете, като се има предвид сладострастието му…

— Точно така — прекъсна я Баджър. — Безсмислена е упоритостта му да се отрича от наследник. Той не е глупак.

— Не разбирате — отвърна Херцогинята побледняла.

Тримата придобиха много объркан вид.

— Независимо от това — проговори най-сетне Маги, — аз познавам мъжете, Херцогиньо, и ще ви кажа, че негова светлост може сега да ви влудява с гордостта си, но ще се пречупи. Ще му уври главата кое е право и кое не.

— Ще стигне до по-умерени възгледи — каза Баджър.

— Ще стигне до по-умерени възгледи или ще се наложи да вземем мерки — уточни Спиърс и другите двама закимаха в съгласие.

Тя ги огледа един по един. Най-накрая каза.

— Да, вероятно ще се наложи да вземем мерки.

— Не възнамерявате да бягате оттук, нали, Херцогиньо? — поинтересува се Баджър.

Тя го погледна замислено.

Маркъс се закова в дъното на стълбището, от което се слизаше в грамадното фоайе на къщата. Пред двойната входна врата, до три куфара, беше застанала Маги — ярка картинка в пламтящо червено и тъмносиньо. Крачето й, обуто в елегантна обувчица, нетърпеливо потропваше: туй, туп, туп. Очевидно чакаше някого.

Той изръмжа.

— Къде, по дяволите, е тя, Маги?

Маги се обърна много бавно към него с дълбок реверанс.

— Коя, по дяволите, е тя, милорд?

— Не се занасяй с мен, момиче, или аз ще…

— Достатъчно, Маркъс. Тук съм, ако питаш за настоящия момент. С Маги напускаме Чейз Парк — чу се гласът на Херцогинята.

— Никъде няма да ходите, дяволите да ви вземат!