Катрин Каултър - Цената на рая

— Тя повърна следобед и сега отново. Чувал съм за лекаря в Дарлингтън. От теб, Баджър, искам да го доведеш — бяха думите му на влизане в спалнята.

Баджър прочисти гърлото си и се загледа в господарката си, свила се на купчина върху леглото.

Спиърс започна задълбочено да изучава миниатюрните гроздове, гравирани в краищата на полицата на камината.

Маги приглади сатена върху бедрата си.

Маркъс се намръщи.

— Какво става тук, по дяволите? Баджър?

Спиърс се обърна към Херцогинята.

— Маги ще ви донесе бисквита. Ще помогне за успокояването на стомаха ви.

— Откъде, по дяволите, знаеш?

— Милорд — започна Спиърс благо, — няма от какво да се безпокоите. Ние обсъдихме положението и стигнахме до извода, че няма какво да притеснява нас, а следователно и вас. Нейна светлост е в процес на осъществяване на естествените си функции.

— Моля? Да не би да ви се изплъзва от паметта, че преди две седмици тя беше ударена но главата?

— Херцогинята е бременна, милорд — каза Баджър. — Тя е заченала наследника. Гаденето и повръщането са нормални спътници на бременността. Бързо ще преминат. Господин Спиърс счита, че след три седмици тя ще бъде във форма. Срокът понякога може да бъде и по-дълъг, но за нейния силен дух и толкова са достатъчни.

Стаята потъна в тишина. Отнякъде, сякаш от много далеч, Маркъс чу жена си да казва.

— Добре съм, Спиърс. Моля ви, Баджър, Маги, моля ви, оставете ни. Важно е. Моля ви!

Тримата излязоха от стаята без особено да бързат.

Маркъс много бавно затвори вратата на спалнята и завъртя ключа в бравата.

— Чувстваш ли, че можеш пак да повърнеш? Гладна ли си?

Тя поклати глава отрицателно.

Чак тогава Маркъс си даде сметка, че лицето й е лишено от цвят, че очите й са разширени, а тялото й — свито.

— Ти знаеше ли? — попита я с възможно най-тих глас.

— Не.

— Как мога да ти вярвам?

— Не можеш. Всички Уиндъмци сме лъжци.

— Ти носиш мое дете. Това е невъзможно. Тримата идиоти трябва да грешат. Ударът в главата ти предизвиква повръщането.

— Не е възможно, но заради самия спор нека го приемем за вярно. Да го приемем ли за единствена версия или да допуснем, че може и да съм ти сложила рога? Не забравяй за щедрия ми любовник в Пипуел котидж.

Той махна с ръка. Изглеждаше объркан, невярващ — сякаш беше улучен от куршум, но още не усещаше болката.

— Не разбирам. Вярно е, че те обладах няколко пъти, много малко на брой и нямах волята да не свършвам в теб отначало, но за да забременее жена, са необходими много повече пъти, месеци.

— Очевидно грешиш.

Беше бременна. Тялото й беше приело семето му. В брачната им нощ или при второто му идване? Идеше й да пее и да танцува. Вместо това й се наложи да диша дълбоко от поредния пристъп на гадене.

Маркъс започна да се разхожда насам-натам из стаята.

— Не си ли имала месечно неразположение след сватбата ни в Париж?

Отрицателно поклащане на глава.

— Проклета жена. Не ти ли мина през ума, че този път може да е различно? Че мъж, а именно аз, е изхвърлил в теб семето си?

— При повечето жени това е предсказуемо, но не и при мен.

— Да не би да искаш да кажеш, че цикълът ти не завършва задължително, когато ти очакваш това да се случи?

Тя кимна, загледана право в него.

— Не желая това дете и ти прекрасно го знаеш!

Тя запази мълчание — беше решила на никаква цена да не проговори, за да не се поддаде на чувствата си.

— Нарочно го направи!

А, най-сетне удари в целта. Лицето й бързо почервеня от гняв. Дори и в този момент старата Херцогиня взе връх в думите й.

— Чудех се точно колко време ще ти отнеме да стовариш цялата вина върху мен. Майка ми казваше, че мъжете не могат да допуснат те да са сгрешили. Казваше, че по всякакъв начин те ще се стараят да се отърват от вината си, като я прехвърлят на някоя жена — после като по чудо и гневът й се изпари. Не бе за вярване, но тя му се усмихна. — Ще бъдеш баща, Маркъс, а аз — майка. Нося дете в себе си, нашето дете.

— Отказвам да приема, че баща ти е спечелил. Ако ти си копеле по рождение, той се показа такъв в мислите и постъпките си. Не приемам. Чуваш ли, Херцогиньо? Не приемам, че може да бъдеш бременна. Не съм го заслужил с нищо. Животът ми си течеше щастливо до смъртта на баща ти, чиито наследник трябваше да бъда. Тогава той отприщи всичката си злоба към мен. Мразеше ме и го показа, лишавайки ме от възможност да поддържам притежаваното от рода Уиндъм, освен ако не се оженя за теб, безценното му копеле. За теб — единствената жена, която не бих пожелал, а дори и да съм изпитвал нещо към теб, то беше задушено от унижението. И все пак ти ме принуди да се оженя за теб и да спя с теб. Не ми остави никакъв избор, точно като баща си. Искам пак да разполагам с живота си. Искам ти и проклетото ти дете да го напуснете.