Катрин Каултър - Цената на рая

Не можеше да понесе да не означава за него нещо повече от удобство, от средство за задоволяване на мъжките му потребности по подобие на Лизет, Целеста или някоя от безименните, безлични жени, с които вероятно бъдещето му щеше да го срещне.

От своя страна и Маркъс имаше над какво да мисли, докато сърцето му се връщаше към нормалния си ритъм. Жената, в която в момента се взираше, съпругата му, безчувствената Херцогиня, най-неочаквано беше станала причината да изживее възбуда, непочувствана с която и да е друга жена досега. Реакцията й на докосванията и целувките му беше превърнала самия него в дивак, в хищник, стремящ се да я погълне, да я претвори в част от себе си. Беше загубил контрол над действията си, за което тя беше причината и това никак не му харесваше.

Преживяното с Херцогинята му бе харесало повече, отколкото му се искаше да признае пред себе си, още по-малко сега, когато разумът отново беше взел връх над първичния инстинкт. Без да я поглежда, зает да изчиства въображаеми прашинки от халата си, каза.

— Ти ме изненада, Херцогиньо. Ти не се задоволи с това просто да лежиш и да ме изтърпиш. Изглеждаше сякаш изпитваш удоволствие, а не че страдаш.

Никакъв отговор. Беше пъхнала юмрука в устата си, за да мълчи.

— Ти не се противи. Желаеше ме, и то без да се преструваш. Познавам жените достатъчно и мога да кажа кога играят, че изпитват удоволствие. Направо не мога да повярвам — бурната ти реакция беше напълно естествена.

От очите й се отрони сълза и капна върху стиснатия й юмрук, с който възпираше всеки звук, който би могъл да се изплъзне от нея. Бе готова по-скоро да умре, отколкото той да разбере каква болка й причинява.

— Това не ми харесва, Херцогиньо. Не обичам изненадите и не желая да губя контрол. Това ли целеше? Да забравя за всичко, за да заченеш син за проклетото графство, за титлата на проклетия ти баща, от когото получи всичко, от което си се нуждаела? Заговорите ви не ме интересуват и не ме притесняват. Това няма да се повтори, във всеки случай не и по този начин. Ще се видим по-късно.

Веднага след като междинната врата се затвори зад гърба му с рязко изщракване, тя седна и загаси свещите на масата до леглото. Но имаше още на нощното шкафче и тя се изправи, за да загаси и тях. Но забелязвайки семенната течност, която той беше изхвърлил върху й, тя първо се изми и чак тогава си легна в обгърналата я тъмнина.

Болеше я, но болката беше приятна. Караше я да чувства тялото си на места, скрити дълбоко в него.

Остана будна дълго време. Той не се върна при нея тази нощ.

Слънчева светлина изпълваше стаята, когато се събуди. Тя премигна и се прозя. Умът й беше замъглен, изпълнен с преживяванията и впечатленията от нощта.

— Добро утро.

Главата й бавно се обърна към него. Седеше на края на леглото й, в костюм за езда и излъскани черни ботуши. Единият му крак беше преметнат върху другия. У него нямаше и помен от нежност и топлина. Глупава бе, че се бе надявала на нещо подобно.

— Добре ли спа? — попита я той.

Тя кимна.

— Да, много добре.

— Мъж, който подхожда добре към някои неща, може да осигури здрав сън на една жена.

— А обратното?

Той се намръщи.

— Предполагам, че също е валидно. Наистина спах много добре. А и на мъжа му трябва по-малко — лицето му придоби още по-сърдит вид. — Не съм се будил през нощта. Ако се бях събудил, щях да се върна при теб.

Преметнатият му крак очевидно измерваше със замаха си хода на мислите, в които изпадна.

— Ти ме изненада.

Тя зачака. Отчаяно се надяваше да чуе, че той е доволен от нея, че е почувствал, че я желае. Че думите му от миналата нощ са били необмислени и съжалява за тях.

— Наистина изненадата ми беше голяма. Помислих, че те обхваща бяс, когато те целунах и след това те обладах. Направо се прояви като дива и необуздана.

Със сигурност не беше подходящо да говори така прямо и с такъв език на дневна светлина, но това бе Маркъс — съпругът, й и тя му отвърна със съответна откровеност.

— Почувствах неща, които не знаех, че е възможно да се почувстват. Не можех да реагирам другояче.

— Но, ако ти беше възможно да се въздържиш от всякаква външна проява на удоволствието си, мисля, че щеше да го сториш.

Той замълча и тя се зачуди в каква ли посока течаха мислите му. Прииска й се да изкрещи, че това е несправедливо. Но гласът й беше приглушен, когато изрече.

— В края на краищата не трябва да се учудваш, че съм се държала като проститутка. Не каза ли ти сам снощи, че нощницата ми е подходяща за такава работа, както би била подходяща и за майка ми да я облече? Защо тогава да не се държа с мъж, както майка ми — с моя баща? Нарече ме дива и необуздана. Вероятно си искал да кажеш сладострастна и развратна, както по би подхождало на едно копеле, дете на любовницата на богат мъж, на проститутка, която той си е купил с парите си.